Б. Иванчев: Разходите в домакинството са нефективни, но боли да си го признаем

Д-р Боян Хр. Иванчев е преподавател във  Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) по специалността "Поведенчески финанси". Член е на СД и Инвестиционния комитет на частния инвестиционен фонд „Адванс Екуити” АД. Член е на Международната асоциация на политическите консултанти. Консултирал е множество преки чуждестранни инвестиции в страната.

Професионалният си опит започва през 1993 г. като брокер на фондовата борса. Има над петнадесет години опит като банков дилър и портфолио мениджър. В периода 2005-2009 г. е икономически съветник на заместник министър-председателя Ивайло Калфин.

Завършва средно образование в Чехословакия, а висше образование и докторска степен придобива във Warsaw School of Economics. Специализира в Harvard Kennedy Scholl of Government, Academy for Macroeconomic Research-Beijing, ENA-Paris и други. Бил е основен участник в инвестиционен форум R.I.S.E. Dayton-USA и на световния конгрес на IAPC Washington-USA. Публикува материали в областта на финансовите пазари, макроикономиката и поведенческите финанси. Владее пет чужди езика. Семеен, с едно дете.

- Г-н Иванчев, в своята нова книга "Всеки може да инвестира успешно, ако избегне илюзиите и ирационалното  мислене" говорите за ментално счетоводство. Какво представлява то?

Класическият пример за ментално счетоводство е да разглеждаме премията или бонуса в края на годината като различно възнаграждение от това което получаваме всеки месец. От заплатата заделяме сума за спестяване а пък бонуса харчим изцяло за удоволствие, защото е по някакъв начин осмислен като извънреден доход. Всъщност той е абсолютно същият като заплатата ни и е резултат на целогодишната ни работа и усилия. По същият начин ако водим скромен начин на живот през годината и си правим сметка, през лятната ваканция да решим че трябва да се поглезим със спестените пари и да изберем почивка, която по никакъв начин не отговаря на стандарта ни.

Вместо това бихме могли да имаме пари за хубава лятна и зимна почивка, отговарящи на стандарта на разумните европейци. Друг характерен пример е да ядем в ежедневието евтина и некачествена храна, която разболява нас и нашето семейство, и със "спестените" пари да ходим на скъп ресторант за да получим удоволствие. Това е не само ирационално поведение но и застрашаващо здравето ни. Примерите са толкова много, че цялостното им осмисляне води до лудост, ако използваме нюанса на Ницше, който казва че "Вглеждането прекалено отблизо в живота води до лудост"

- Как да се борим с менталното счетоводство и да го заменим със счетоводство на ефективността? Например ако мислено сме свикнали 20% от месечните ни разходи да са за ненужни вещи, които само пълнят килера, мазето или тавана, как да анализираме проблема и да настроим мозъка си от навик да купува такива към ненавист към тези покупки?

Поведенческата икономика не мотивира с ненавист. По-скоро нека претеглим кое е по-важно - тези пари да бъдат спестени за обучение на децата, за застрахователни, осигурителни или други финансови продукти или да купим поредния мобилен телефон, чиито функции използваме едва на 15%.

- В новата ви книга пишете, че боли да признаем пред себе си, че сме сгрешили. Това ли е най-голямата спирачка пред личния прогрес, а може би си партнират с вкопчването в определени навици и поведения?

Известният учен в областта на психология на емоциите Изард е убеден че бягството от срама и вината ни прави емоционално незрели хора. Ако сме емоционално незрели не е възможно да се усъвършенстваме като личности. В допълнение, закотвянето към определени схващания, разбирания и поведение ни бронира пред новото познание и себепознаването. Всички сме чували че от  "Искъро по-дълбоко нема" и "Ти пари ми дай, акъл неща". Най-сложно в поведенческата икономика е че при конкретна ситуация действат няколко ирационални психологически склонности и изолирането на всяка една от тях е наистина труден и мъчителен процес, който изисква емоционална зрялост.

- Пишете за рационалното и нерационалното. Доколко опитът да се превърнем в по-рационални ни въвежда в нова нерационалност?

Условията на пазарна икономика предполагат рационалния подход - целта да се оптимизират усилията и да се постигне максимална полезност с минимални усилия. Ако някога преминем в друго качество на обществени и социални взаимоотношения и духовното, а не материалното стане водещо, то тогава рационалното ще бъде вече непотребно и ирационално.