Масааки Ширакава: Невъзможно е сами да се борим с поскъпването на йената

Япония няма да успее да понижи курса на йената само чрез провеждането на по-мека монетарна политика заради ръста на спекулативен приток на капитал към валутата на страната, заяви управителят на японската централна банка Масааки Ширакава пред долната камара на парламента на страната, съобщи РИА Новости.

„Най-силният фактор, който влияе върху настоящите промени в курса на йената, е отказът на инвеститорите от риск“, каза Ширакава.

Той отбеляза също, че няма ясни исторически доказателства увеличаването на паричната маса да води до понижаване на курса на йената към основните валути.

При това управителят на централната банка потвърди намерението на финансовия регулатор за продължи да води „свръхмека“ монетарна политика. Японската централна банка държи основния лихвен процент на рекордно ниското ниво между 0% и 0,1% годишно от октомври 2010 г. и редовно изкупува активи на вторичния пазар на обща стойност 70 трилиона йени (близо 880 млрд. долара).

От десетилетия японските власти се борят с поскъпващата йена, макар тя да помогна на страната да се превърне в ключов участник в международната валутна система. Основният проблем е, че силната йена пречи на износа на страната, което спъва икономиката на експертноориентирана Япония.

Същевременно ВВС съобщи, че потребителската инфлация в Япония се е ускорила през април, подхранвана от цените на горивата, макар ръстът да остава под целта на централната банка.

Ако бъдат изключени волатилните цени на храните и горивата обаче, страната отново регистрира дефлация.

„Надеждата на японската централна банка, че дефлацията вече е минало и че положителният цикъл на търсенето се развива, изглежда преждевременна“, заяви Мартин Шулц от изследователския институт Fujitsu.

Според анализатори стабилният ръст на потребителските цени е ключов за икономическото възстановяване на Япония, а целта на централната банка на страната е постигане на инфлация от 1%.

Макар че цените през последните 3 месеца се повишаваха, анализаторите отбелязват, че ръстът се дължи на фактори, които на практика влияят неблагоприятно върху икономиката на страната или не биха могли да се поддържат дългосрочно.

„В най-голяма степен ръстът на цените се подхранва от високите разходи за енергоносители. Средствата заминават за чужбина, тъй като горивата се внасят, така че като цяло отражението върху икономиката е негативно“, подчертава Шулц. „До голяма степен повишаването на цените се подхранва и от правителствени програми, стимули за възстановяването и потребителите, а този тип търсене не може да се поддържа дългосрочно“, добави той.