Политическата ситуация в Турция разклати и финансовите пазари

Политическата ситуация в Турция и битката на премиера Реджеп Таийп Ердоган със съдебната власт, превръщат фондовия пазар на страната в най-зле представящия се в света и обезценяват местната валута до безпрецедентни ниски стойности.

Само този месец водещият борсов индекс Borsa Istanbul 100, деноминиран в долари, е изгубил 21% от стойността си. По този начин бенчмаркът удължава загубата си до 32%, постигната от началото на годината досега. Пониженията са най-големите сред 90 други индекса, които агенция Bloomberg сравнява.

Между март 2003 г., когато Ердоган взе властта, до края на 2012 г. BSE 100 отчете ръст от 505% в доларово изражение. Само за сравнение – прирастът на индекса MSCI Emerging Market, следящ представянето на развиващите се държави, към които се причислява и Турция, е нараснал с 275% през този период.

Що се отнася до турската лира – този месец тя поевтиня с 6,3% спрямо долара. По този начин валутата също се представя най-зле сред парите на развиващите се пазари. Миналата седмица дори валутният курс на лирата спрямо долара отчете рекордно ниски стойност – 2,1764 лири за долар. За да подкрепи лирата, миналата седмица Централната банка на Турция съобщи, че до края на януари чрез аукциони ще пласира поне 6 млрд. долара.

Кризата заплашва да изтрие постигнатия от Ердоган икономически напредък, който страната отчете през изминалото десетилетие на почти непрестанен икономически растеж.

Също така инвеститорите разпродават турски облигации с най-бързото темпо от две години, изпращайки доходността по 2-годишните облигации до 23-месечен връх от 10,17%, показват данните на Bloomberg. За двете седмици, приключващи на 20 декември, чуждестранните инвеститори са продали ценни книжа за 1,9 млрд. долара.

Обстановката застрашава сериозно Ердоган преди изборите догодина, защото страната разчита на чужди инвестиции, с които да финансира неравновесията по текущата си сметка. Дефицитът по текущата сметка на Турция е най-голям сред страните в Близкия изток. Тази година той ще се разшири до 7,1 от брутния вътрешен продукт (БВП) спрямо недостига от 6,1% от БВП през миналата.