Morgan Stanley: Очаквайте "тройно гневно избухване" на пазара през 2016 г.

Инвеститорите бяха стреснати от "гневното избухване" през 2013 г., когато световните пазари се уплашиха от първия намек за покачване на лихвите от Федералния резерв на САЩ. Сега обаче пазарните участници трябва да вземат под внимание нещо още по-мащабно – 2016-та може да бъде годината на "тройното гневно избухване", смятат експертите от Morgan Stanley.

Според анализаторите Фед, Европейската централна банка и Централната банка на Япония може да нормализират още догодина гъвкавата си парична политика, ако растежът и инфлацията оправдаят прогнозите, пише Ройтерс.

Трите най-големи централни банки в света се намират в различни етапи след кризата, така че това несъмнено е една смела прогноза. Но това показва колко много пазарите са се променили от началото на годината, когато дефлацията бе най-големият им страх.

"Това, което е важно, е дали икономическото положение ще се подобрява както ние го виждаме", каза Маной Прадан, икономист в Morgan Stanley в Лондон и съавтор на доклада. "Имахме няколко изненади наскоро, но траекторията на паричната политика и растежът са водещи в тази посока".

Федералният резерв прекрати своята програма за изкупуване на облигации, като следващият ход почти сигурно ще бъде увеличение на лихвите. ЕЦБ пък току-що започна програма за количествени улеснения в размер на над 1 трлн. евро, която се очаква да работи до септември 2016 г.

Ако растежът и инфлацията се съвземат в еврозоната и Япония обаче, ЕЦБ и централната банка в Токио ще трябва да осигурят допълнително парично стимулиране.

По думите на Прадан "тройното гневно избухване" вероятно ще се случи както следва: Фед ще се лиши от своя портфейл от ипотечни ценни книжа през първата половина на 2016 г., а ЕЦБ и Японската централна банка ще прекратят своите стимулиращи програми през втората половина на 2016 г.

"Никой от тях все още не изпраща сигнал на инвеститорите по начин, който да засяга техните инвестиционни решения", каза още Маной Прадан.

В края на май 2013 г. тогавашният председател на Фед Бен Бернанке изпрати най-силния намек към днешна дата, че институцията ще започне да свива покупките си на облигации. Доходността по 10-годишните облигации веднага започна да расте, достигайки 1,4%.

Бернанке се отдръпна леко от тези коментари месец по-късно, предизвиквайки още повече нестабилност на пазарите, особено на този на държавни ценни книжа. Доходността по 10-годишните американски книжа нарасна до 1,8%, после спадна, а след това отново се качи нагоре до 2 на сто.

Това обаче бледнее спрямо лудата настояща седмица за всички пазари на облигации. Изведнъж стреснати от почти нулевите или дори отрицателни доходности и покачването на цените на петрола с 50% от януари насам, инвеститорите изпратиха на горе цените на германските облигации по начин, които не е виждан от десетилетия.

Доходността нарасна до малко под 80 базисни пункта в четвъртък от само пет базисни пункта в средата на април. Bолатилността на бундовете се оказа най-високата след обединението на Германия.

При 10-годишните германски облигации доходността достигна петмесечен връх над 2,3%, отбелязвайки ръст от 50 базисни пункта само за месец.