Призракът на инфлацията, или колко е важна подготовката за еврозоната

Въпросът за инфлацията е като призрак, който се размахва пред хората в страните, на които им предстои присъединяване към еврозоната. Има случаи, в които тя се е ускорила, но само при липса на добра подготовка и информационна кампания. Такива тези изразиха участници в конференцията „България в еврозоната, кога?“ в София.

В някои държави инфлацията се е ускорила при присъединяване към зоната с единна валута, когато те не са били добре подготвени или информационната им кампания не е била особено добра. Това каза бившият министър-председател на Малта Джоузеф Мускат. Той подчерта значението на добрата информационна кампания за въвеждането на единната европейска валута, за да се противостои на опити за злоупотреби на пазара. Според него се подценява ролята на еврото за стабилността на по-малките държави. 

Бившият канцлер на Австрия Волфганг Шюсел, който също взе участие в конференцията, посочи, че след приемането на еврото има спад на инфлацията и определи стабилността като най-добрата социална политика.

Бившият румънски премиер Адриан Нъстасе (който беше осъден за корупция през 2014 г.) посочи, че през 2004 г. страната му е била по-близо до изпълняване на критериите за еврозоната, отколкото сега. „Тогава имахме да покрием само един критерий, както вие сега, докато днес има три критерия, които трябва да покрием“, каза той. Нъстасе посочи, че освен високата инфлация, страната има проблем и с дългосрочните лихвени проценти и с размера на дефицита.

В Румъния се говори много повече за присъединяването към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), отколкото за присъединяване към еврозоната, отбеляза още той.

„300 млн. лв. ще похарчим като банкова система за присъединяване към еврото“, каза Петя Димитрова, председател на Асоциацията на банките в България, и главен изпълнителен директор и председател на УС на „Пощенска банка“. Тя модерира разговор за икономическите ефекти от въвеждане на еврото с участието на бившия финансов министър на Кипър Михалис Сарис, по време на чието управление е въведено еврото в страната, Джордж Заняс, бивш министър на финансите на Гърция и председател на Борда на директорите на Eurobank (Гърция), Наташа Бергел, посланик на Словения в София, и Георги Койнов, главен финансов директор на „Олива“ АД.

Поставихме си цел заедно с БНБ и изпълнителната власт да сме готови за приемане на еврото на 1 януари 2025 г., каза Димитрова.

Джордж Заняс разказа за опита на Гърция при влизане в еврозоната.

„Ако сравним Гърция с България, Гърция трябваше да се справи с много предизвикателства преди присъединяването. За разлика от България, ние бяхме много далеч от изпълнението на критериите“, каза той и отбеляза, че страната е имала висока инфлация и високо ниво на дефицит. Същевременно гръцкият народ е бил обединен около членството в евозоната и то се е превърнало в национална цел. Неправилният подход към икономическия растеж обаче е довел до финансовата криза. Той отбеляза, че тогава Гърция е разчитала на подкрепата на Европа, от която е получила 288 млрд. евро.

„България не е в положението, в което ние бяхме тогава. Вие се справяте много добре с изпълнението на критериите“, каза той.

Заняс посочи, че преди въвеждане на еврото Гърция е трябвало да укрепи банковия си сектор, докато в България няма подобна необходимост.

„Вашите банки са всъщност доста зрели. Не им никнат млечните зъби. Не сте в ситуацията, в която бяхме ние, нямате правителство, което не следва добри фискални политики, което доведе впоследствие до проблемите и в Гърция, Кипър, Ирландия и Португалия. Тук обемът на дълга не е толкова висок“, каза той.

Въпреки сменящите се правителства България се справя доста прилично, защото изпълнявате критериите за присъединяване въпреки политическата нестабилност, каза още Заняс.

Михалис Сарис коментира благоприятното съотношение на дълга на България към брутния вътрешен продукт и посочи, че спазването на Маастрихтските критерии е важно, но не единствено условие, и даде пример с бума на имотния пазар в Кипър, довел до дълговата криза в страната.

Днес има по-голяма отговорност от страна на европейските институции към социалната кохезия и България има шанс да се присъедини към Европа, в която тенденцията за конвергенция се развива с много добър темп, каза още той.

Според Сарис е важно държавите да имат по-голяма гъвкавост по отношение на Маастрихтските критерии.

Например бюджетният дефицит от 3% не във всички случаи е постижим – понякога е необходимо да се харчат повече пари. Правилата се променят за по-голяма гъвкавост, по-разумна политика, каза още той.

Наташа Бергел отбеляза, че въвеждането на еврото в Словения е било предшествано от голям страх сред обществото какво ще се случи с цените, но страната е имала добра подготовка.

Поглеждайки назад – подготовката е от ключово значение, важно е и да убедите хората, че инфлацията е на практика един призрак, който се размахва пред тях. Всички мерки, които предприехме, за да разсеем този страх, бяха това, на което се дължи успехът ни, каза тя.

Бергел подчерта значението на информационната кампания, която в Словения е започнала почти две години преди присъединяването.

След присъединяване към еврозоната повишението на инфлацията е било само 0,3% – доказателство, че политиците и експертите са били прави, посочи тя. Друг фактор за успешния преход към европейската единна валута е било споразумението за честно и справедливо ценообразуване между отделните участници в словенския пазар.

Според Георги Койнов влизането на страната ни в еврозоната ще направи българските компании по-прозрачни, което ще доведе до ръст на инвестициите в тях.