Късметлия ли ще се окаже Марио Драги?

Началото на програмата за количествени улеснения в еврозоната преди по-малко от четири седмици бе паметен момент за финансовата история. Не само че Европейската централна банка (ЕЦБ) най-накрая промени своя консервативен имидж, но и надделя над могъщата Централна банка на Германия, пише Financial Times.

За разлика от ранните количествени улеснения на Федералния резерв на САЩ програмата на ЕЦБ за изкупуване на публични и частни активи в размер на 60 млрд. евро на месец започна, когато фондовите пазари опипваха нови върхове и когато изглеждаше, че лихвените проценти няма накъде повече да падат.

Но какво научихме от програмата на ЕЦБ до този момент и какво може да се случи?

Единият урок е, че президентът на банката Марио Драги или е късметлия, или е велик в предвиждането. След като стартираха покупките на облигации, икономиката на еврозоната се върна към живот. Икономическото доверие скочи до близо 4-годишен връх, а PMI индексите растат вече четири поредни месеца.

Икономистите дебатират как точно количествените улеснения стимулират икономиките. Най-вероятно единият начин е чрез „канала на доверието“. С други думи – ако достатъчно хора вярват, че количествените улеснения работят, то те работят. До този момент Драги успя да използва този трик. От началото на годината европейските акции са поскъпнали с 16%.

В помощ на Драги е и рязкото поевтиняване на еврото спрямо долара – резултатът от разминаващите се курсове на паричната политика в еврозоната и САЩ. Отново Драги уцели подходящия момент.

Въпреки поскъпващия долар Фед все пак трябва да увеличи лихвените проценти по-късно през годината, най-вероятно през юни. Същевременно по-силната валута изяжда печалбите на щатските компании. Европа пък изглежда атрактивна в очите на американските инвеститори, което е сред причините за високия интерес към европейските акции.

Но за останалата част от континентална Европа ефектите от количествените улеснения в еврозоната не са толкова гладки. Икономиката на Швейцария се разтърси от резкия скок в курса на швейцарския франк, след като централната банка на страната се отказа да поддържа стойността му спрямо еврото.

Швеция и Дания трябваше да понижават лихвените проценти до още по-негативна територия, за да предотвратят отрицателните странични ефекти.

Същевременно разминаването на паричната политика от двете страни на Атлантическия океан усложни живота на стратезите, опитващи се да предвидят в коя посока ще се движат доходностите.