Късметлия ли ще се окаже Марио Драги?

Преди ЕЦБ да започне да купува активи на 9 март редица експерти очакваха, че цените на облигациите ще спаднат, а доходностите ще се повишат. Аргументът бе, че намеренията на ЕЦБ са добре известни и че умните инвеститори „купуват слуховете и продават фактите“. Всъщност още един от уроците от количествените улеснения е, че доходностите могат да спаднат още.

Най-големите понижения в доходността регистрират германските държавни ценни книжа. Това може би не е изненадващо – фискалният консерватизъм на Берлин се очаква да създаде недостиг на германски дълг, който ЕЦБ да купува.

Но облигационните стратези се опасяват, че ликвидните ограничения на пазарите на краткосрочен дълг изкривяват цените и функционирането на пазарите. Емисиите на корпоративни облигации скочиха, след като компаниите се възползваха от ултра ниските лихвени проценти.

Ако набраните средства послужат за обратни изкупувания на акции, както мнозина експерти очакват, възходът на фондовите пазари ще получи допълнителен тласък.

Възвръщаемостта по облигациите спадна въпреки възобновеното напрежение около бъдещето на Гърция в еврозоната – въпреки че доходността по испанските и италианските държавни ценни книжа може би спадна още преди суматохата, която създаде новото правителство в Атина.

Вероятно този низходящ тренд при доходността скоро може да се обърне – и то не е задължително това да стане гладко. ЕЦБ стартира количествените улеснения, за да издърпа еврозоната от ръба на дефлационната пропаст. Ако инфлацията се покачи, то трябва и доходността по облигациите да скочи, което компенсира инвеститорите за ерозията на покупателната им способност. Рискът е достигането до съкрушителни разпродажби, може би предизвикани от внезапна промяна в очакванията за бъдещите нива на инфлацията.

Последният урок от количествените улеснения в еврозоната е, че дори когато централните банки пишат финансова история, е нужно време техните действия да се проявят. Все още не е ясно дали Драги може да избегне заплахата от дефлация. Дефлацията в еврозоната през март е по-малка в сравнение с февруарската, но все още я има.

Дългосрочните инфлационни очаквания, оценени от пазарите, се покачиха само малко. Агресивните количествени улеснения, стартирани от Харухико Курода, след като стана гуверньор на Японската централна банка преди две години, не успяха да вдигнат значително инфлацията.

Дали в такъв случай Драги ще бъде късметлия?