Янис Стурнарас: Европа трябва да действа заедно, за да не изпадне пак в дългова криза

Европа рискува да изпадне в нова дългова криза, ако правителствата не подкрепят действията на Европейската централна банка (ЕЦБ) с общ фискален отговор в помощ на икономиката заради пандемията от коронавируса Covid-19, заяви управителят на  централната банка на Гърция Янис Стурнарас, цитиран от Bloomberg.

Той призова лидерите на Европейския съюз (ЕС) да изгладят противоречията си и да сформират „силен съюз“ за борба с коронавируса. Той препоръча емитиране на общи облигации - стъпка, подкрепена от няколко държави и от гуверньора на ЕЦБ Кристин Лагард.

„Сега е време за общи действия и солидарност“, каза Стурнарас и добави: „Съображенията за морална опасност не трябва да са основният фактор за нашите действия днес“.

Въпреки че отделните европейски правителства обявиха национални фискални мерки на стойност 100 млрд. евро, те не успяват да намерят общ подход. Германският канцлер Ангела Меркел се противопоставя на така наречените коронаоблигации, което отразява опасенията, че страната й ще трябва да плати за разходите на по-слабите икономики в блока.

Италианският премиер Джузепе Конте се противопостави на предложението страни, които изпитват трудности, да кандидатстват за кредитни линии от Европейския механизъм за стабилност (ЕМС) - спасителният фонд на региона.

Стурнарас не е съгласен с идеята, че ЕМС е основният начин за предоставяне на помощ. По думите му ЕМС „играе много сериозна роля“, но условните кредитни линии не са подходящ инструмент в условията на пандемия и „не могат да се прилагат при текущите обстоятелства“. „Съвместното емитиране на дълг е общо действие срещу общия враг“, добави Стурнарас.

ЕЦБ планира през тази година повече от 1 трлн. евро (1,1 трлн. долара) за покупки на активи, заедно с други мерки за подкрепа на кредитирането и борба с икономическия спад, причинен от блокадите заради коронавируса.

Стурнарас заяви, че нивата на държавния дълг ще се увеличат с 10 до 20 процентни пункта заради свързаните с вируса фискални разходи. В Гърция, която предизвика дълговата криза в региона преди десетилетие, тежестта вече възлиза на 180% от БВП в сравнение с около 60% в Германия.

„Проблемите с дълговата устойчивост могат да възникнат отново, когато пандемията приключи. Това ще затрудни перспективите пред растежа“, каза Стурнарас. „ЕЦБ показа гъвкавост и общ дух. Същият дух, гъвкавост и реализъм трябва да проявят и от други европейски институции", заключи той.