Как Wi-Fi мрежите могат да станат шпионски мрежи

В Сиатъл се вихри полемика дали полицията в града не използва безжичните си интернет мрежи, за да шпионира хората, притежаващи смартфони. Според местната телевизия KIRO, цитирана от Businessweek, мрежата на органите на реда позволява да се идентифициря всяко устройство, което излъчва сигнал в обхвата на 160-те точки за безжичен достъп, както и да се записва неговото местоположение.

На практика всяка Wi-Fi мрежа може да прави това. В света на безжичните технологии пълната анонимност е лукс, с който не разполагаме. Устройствата, които ползваме, комуникират в реда на миазма от сигнали - за да може една точка за достъп да изпрати правилните данни на правилния човек, всяко устройство трябва да разполага с уникален идентификатор. При Wi-Fi мрежите идентификаторът е известен като MAC адрес и може да бъде видян от всеки, който иска да се види.

Когато Wi-Fi радиото на телефона ви е включено, то постоянно сканира нелицензираните вълни за мрежи, като обменя информация с точките за достъп и проверява дали има право да се свърже с тях. Собственикът на мрежата може да записва тези MAC адреси, след това да ги свързва със специфични устройства и така и със специфични хора. Тъй като собствениците на мрежите знаят точното местоположение на точките си за достъп, те могат да проследят всеки човек, който се мести между тях. 

Много фирми и организации вече правят това, за да събират данни от мрежите си с цел предлагане на услуги на базата на местоположение. В много случаи ние свободно предоставяме тези данни чрез клетъчната свързаност на телефона ни.

Всеки, който притежава телефон с Android или използва Google, агрегира данни за местоположението си. Те могат да бъдат използвани за изпращане на реклами, които са зловещо точни що се отнася до това къде се намирате в момента. За добро или лошо тези данни вече са изключително важен компонент от мобилния интернет.

Телефоните ни са много социални същества. За тях светът е един голям бар за необвързани. Всеки път, когато излезем от дома си, телефоните ни буквално крещят: "Ето ме! Хайде да се сприятелим" по всяка радио вълна, до която се докопат. Можем да предотвратим това, като спрем радио излъчванията, но това до голяма степен унищожава смисъла на смартфона. Освен това тенденцията в сектора е използването на радиовълните за споделяне на местоположение да се засилва, а не обратното. Все повече Bluetooth се използва като технология за определяне на локацията с точност, която определя не само отделни сгради, но и отделни стаи.

Да си част от едно свързано в мрежа общество изисква жертви. Wi-Fi има много по-голям принос за мобилната революция от всяка 3G или 4G технология. Чрез евтиния и безплатен публичен Wi-Fi можем да работим извън офиса, в кафенета и от апартаментите на приятелите си. Можем да споделяме видеа и да използваме редица приложения, които иначе не бихме могли да си позволим чрез клетъчните мрежи.

Въпросът е дали трябва присъщите възможности на една комуникационна мрежа да бъдат използвани за създаване на мрежи за следене и наблюдение? Тук не става въпрос точно за напреднал шпионаж. Информацията, която полицията може да събира, ако реши да го прави, са данни, които се разпространяват свободно. Това е все едно един полицай да гледа номерата на колите на паркинга.

И все пак има потенциал за нещо повече от просто пасивно наблюдение. С известна доза координирани усилия всяка Wi-Fi мрежа може да започне да съхранява тези MAC адреси и така на практика да създаде база данни за движението на всеки смартфон или  таблет в даден град. Със сигурност вече споделяме тази информация с десетки фирми, но въпросът за поверителността и правото на лично пространство излиза на преден план, когато се намеси държавата. Тънката линия между груповото събиране на данни и груповото следене е граница, която не бива да бъде прекрачвана.