Общият е-пазар в Европа остава мираж

Истинският единен и свободен пазар в рамките на ЕС си остава илюзия дори десетилетия след официалния му старт. Поне що се отнася до пазаруването в интернет.

„Установихме, че онлайн цените на едни и същи продукти могат да варират с до 200% в различните държави“, твърди Бо Йенсен, мениджър за Германия на британския портал за онлайн пазаруване Kelkoo, цитиран от Deutsche Welle. Компанията му оперира в десет европейски страни, а на порталите й има над 44 млн. оферти на 10 000 различни онлайн търговци.

Въз основа на тази огромна база данни фирмата е изготвила международно сравнение на цените – избрани са били над 120 продукта, предлагани в 12 страни. Изследването показва, че най-изгодно в Европа е пазаруването онлайн във Великобритания. Сумата за цялата потребителска кошница там е била с 34% по-ниска от средната за ЕС.

Германия е на второ място в тази своеобразна класация – 17,5% по-ниски цени от средноаритметичното за общността. На другия полюс са Дания (83,2% над средното ниво), Норвегия (+ 47%) и Холандия (+ 8,7%).
Според експерта големите различия се дължат най-вече на разликите в ставките за ДДС.

„Като не вземем предвид това обаче, се стига до извода, че конкуренцията сред онлайн търговците не води до ниски цени. Затова трансграничното онлайн пазаруване трябва да бъде улеснено“, пояснява Йенсен. Въпреки големия потенциал за спестяване на разходи обаче едва всеки пети от всички 150 млн. европейци, които пазаруват онлайн, би посетил и чужд онлайн магазин, а само всеки четвърти продавач би се наел да доставя стоки отвъд границите на собствената си страна.

Защо има толкова драстични различия?

Различни правни системи, скрити разходи, различия в данъците и таксите – всичко това спъва трансграничната онлайн търговия. Ако към това добавим и различията при гаранциите или правата за връщане на дефектна стока, картината се изяснява напълно.

Въпреки че в по-голямата си част тези правила са резултат от общоважащи директиви или общностното право на ЕС, те не навсякъде се спазват в еднакъв обем, защото националните законодатели се опитват да напасват европейското право към собствените правни норми. Ако един търговец иска да продава онлайн във всички членки на ЕС, той трябва да бъде юридически консултиран по всички 27 национални правила. А тези разходи могат да се окажат непосилно бреме особено за по-малките предприятия.

От октомври 2008 г. в различните комисии на ЕК се обсъжда проектозакон, който трябва да хармонизира правилата за защита на потребителите. Съответната директива вече бе приета от отговорната за това комисия през февруари. Ако обаче текстът влезе в сила в този си вид, страните от ЕС няма да имат право да въведат по-строги от залегналите там стандарти за защита на потребителите си, опасяват се социалистите. Текстът трябва да бъде приет и от Европейския парламент, като се очаква това да се случи до няколко седмици.

Може би все пак пред електронната търговия в ЕС предстоят по-добри времена?