Потребителите на кредитна карта у нас са похарчили с 64% повече пари онлайн в пандемията

Вследствие на пандемията от COVID-19 много от българските потребители промениха навицитe си на плащане и безкешовите разплащания са във възход. Това сочат данните на потреблението на кредитна карта Бяла Карта, предоставени от „Аксес Файнанс“.

Сред водещите причини най-вероятно са локдауните, както и потенциалният страх от разпространението на заразата и желанието на хората да минимизират физическия контакт, коментират експерти от „Аксес Файнанс“.

Анализ на потреблението на клиентите на Бяла Карта показва, че през декември 2020 г. е достигната точката на най-висок дял на онлайн трансакциите – 31% от всички трансакции, а в същото време се отчита най-нисък дял на тегленията на банкомат – 36%. Данните показват, че потребителите се ориентират към дистанционното разплащане на продукти и услуги, като започват все повече да се възползват от удобството на финансовите инструменти.

Тенденцията за увеличаване на онлайн трансакциите започва да се наблюдава още в периода преди пандемията, а ако се запази и през 2021 г., за първи път онлайн трансакциите може да изпреварят тегленията на банкомат като дял. Данните за потреблението дават ясен сигнал, че навиците на пазаруване на потребителите са започнали да се променят, а пандемията от COVID-19 е дала силен тласък на онлайн разплащанията.

Според данни, предоставени от Mastercard, анализиращи потреблението на кредитни и дебитни карти в България, броят на онлайн трансакциите в категориите бързооборотни стоки, спорт и оборудване за дома е достигнал впечатляващия ръст от 160% през 2020 г., сравнено с 2019 г.

Според данни на „Аксес Файнанс“, похарчената сума онлайн от потребителите на кредитната карта е с 64% по-голяма от март 2020 г. до февруари 2021 г. спрямо март 2019 г. – февруари 2020 г.

Как потребителите харчат парите си онлайн и на ПОС терминал?

От началото на пандемията до февруари 2021 г. се забелязва впечатляващ ръст в сегмент „електроника и техника“, където общата похарчена сума онлайн е с 93% по-голяма спрямо същия период на предходната година.

Предвид дългосрочното затваряне на молове и магазини се забелязва и ръст на общите суми, похарчени онлайн за дрехи и козметика, съответно с 37% и 22%. Любопитен е фактът, че сумата, похарчена за стоки втора употреба онлайн, е нараснала с близо 70%.

Анализът на потреблението показва, че по време на пандемията се е повишил интересът към  безкешовите разплащания. Потребителите на кредитната карта плащат все по-често и по-големи суми на ПОС терминал в хранителни магазини. От началото на пандемията се отчита ръст от 64% на общата сума, платена на ПОС терминали в супермаркети и малки хранителни магазини.

От „Аксес Файнанс“ отчитат, че 35% от сумите, платени на ПОС терминал с кредитна карта Бяла Карта, са в супермаркети и малки хранителни магазини. За сравнение, през предходния анализиран период едва 21% общата сума, похарченa от потребителите, е в супермаркети.

Забелязва се и по-висок интерес към пазаруването на хранителни продукти онлайн. От началото на пандемията, потребителите са похарчили с 8% повече в онлайн супермаркети.

Картодържателите са похарчили с близо 80% по-малко пари на ПОС и близо 50% по-малко онлайн за плащания към туристически агенции. Тези данни не са изненада, имайки предвид дългите периоди, в които пътуванията в страната и чужбина бяха силно ограничени.

Интересни са и данните за другия най-засегнат икономически сектор – ресторанти и заведения за хранене. През януари 2021 г., по време на втория локдаун, спадът в потреблението в ресторанти и заведения за хранене достига до 58%.

За цялата 2020 г. единствено през август 2020 г. похарчените суми в ресторанти и заведения за хранене надхвърлят пиковото потребление в тези обекти от януари 2020 г. – с 4%. Това съвпада с най-активния период на летния туристически сезон.

бяла

Това са някои от най-интересните тенденции от проучването на потребителските навици на потребителите на Бяла Карта. Данните са статистически на база трансакциите с активни кредитни карти, издадени от „Аксес Файнанс“.