Дигитализирай писмото и четмото на Апостола!

„Тази идея е доста по-широка. Аз не гледам на проекта „Левски“ като на единично събитие, с което да постигнем някакъв временен резултат в нашето общество. Аз гледам на всичко това като част от развитието на нашата съвременна култура на писмеността и по-конкретно на нашата култура на кирилицата. Дълбоко се надявам, че ние постепенно ще увлечем и други хора към развитието на аналогични и подобни проекти и малко по малко ще си върнем ролята, която България е изпълнявала преди много векове – пак да се превърнем в център на кирилицата в световен мащаб“, обяснява Пеев.

Всъщност това не е първият опит за дигитализиране на почерка на историческа личност. Мариета Василева има сходен опит с почерка на Николай Райнов, но по нейно желание проектът не е публичен и няма да достигне до широката публика. Стефан Пеев твърди, че самият той наскоро е научил за него, а с Василева дори не са обменили опит за работата си, което потвърждава и думите му, че в света все още няма разписана методика, по която да се води едно такова начинание.

Създателят на шрифта вярва, че „както шрифтът на Левски, така и всички проекти в областта на историческата типография, ще намерят своето подобаващо място в съвременната визуална култура на българското общество“. Шрифтът може да се ползва в най-различни форми в сферата на образованието – в учебници и учебни помагала, в часовете, за създаване на украса в училищата например, но също така и за документални предавания и филми, както и за изложби, посочва Пеев.

В самите заявки за ползване на шрифта потребителите описват детайлно обхвата на ползване, разкрива Стоилка Арсова. По думите ѝ много често заявките са от детски градини, училища и читалища, включително и от учебни заведения, намиращи се извън България.

Стефан Пеев възприема шрифта по почерка на Левски като кауза и никога не е мислил за възможността той да бъде реализиран пазарно.

„Когато говорим за пазар на шрифтове в областта на историческата типография, трябва да бъдем много внимателни и предпазливи, защото не всеки проект, свързан с историческата типография, следва да бъде пазарен“, категоричен е той. „В никакъв момент не съм си представял, че шрифтът на Левски може да се предложи на хората с някаква цена, на която те да го купуват. Това в моите представи винаги е било безумие“.

И все пак в глобален мащаб не липсват примери за различни подходи към подобен тип шрифтове. Самият Пеев припомня, че в Русия има шрифтове по почерците на Гогол и Пушкин. Докато първият се продава на пазарен принцип в световната мрежа, то този на Гогол е предоставен за свободно ползване в целия свят.

„За нас това нещо е кауза и ще продължи да бъде, не само с този почерк. Очакваме догодина пак да продължим тази линия и заедно със Стефан да подарим на обществото точно това завръщане към нашите културно-исторически ценности“, допълва Стоилка Арсова.

По думите ѝ в момента се проучват два почерка, като се търси дали няма специалисти, които вече са започнали подобни проекти по тях, така че да не се губи време.

„Има два варианта – единият е на известен революционер, близък до Левски, а другият е на известен наш писател, който е признат в чужбина и има един от най-прекрасните почерци“, посочва тя, но отказва да разкрие за почерците на кои конкретни личности става дума.

Въпреки че вече гледат напред към дигитализацията на други почерци, Стефан Пеев не възприема проекта „Левски“ като вече затворен и завършен. Според него той може да се развива с времето и се надява, че ще открие съмишленици, които да се включат в начинанието.

Според Стефан този тип проекти в никакъв случай не трябва да се възприемат като вече затворени и завършени, които не подлежат повече на развитие. Надява се и други хора да се включат в проекта в бъдеще