Дигиталните инструменти могат да подкрепят демокрацията

Силата на големите технологични компании да смазват конкуренцията и да влошават либералната демокрация е една от най-добре заучените истории на съвремието. Това е причината Федералната търговска комисия на САЩ наскоро да обяви, че ще преразгледа старите придобивания, извършени от големите технологични компании. Поради тази сила все още има притеснения, че политическите интереси навсякъде манипулират данните и социалните медии за свои собствени цели, пише Рена Форухар за Financial Times.

Има и противоположен пример - силата на децентрализираната технология да подкрепя хората и либералните демокрации по целия свят, въпреки че тя е заплашена от държавите, които прилагат технологично наблюдение.

Един конкретен случай: Тайван. Форухар казва, че наскоро е интервюирала министъра на цифровите технологии на страната Одри Танг, програмистка на свободен софтуер и самоописваща се като „консервативен анархист“. Тя за първи път се прочу по време на слънчогледовото движение през 2014 г., като протестира срещу нарастващото влияние на Пекин в политиката и икономиката на страната й.

Танг тогава беше един от „гражданските хакери“, които помогнаха за мобилизирането на хората онлайн. Сега тя използва децентрализирани счетоводни книги, квадратично гласуване и различни онлайн платформи с отворен код, за да осигури по-голяма представителност на демокрацията в Тайван.

Приблизително половината от страната сега участва в дигиталното управление чрез онлайн платформа, която позволява на обществеността да преценява всичко - от трудовото законодателство (трябва ли на Uber да бъде разрешено да работи в Тайван? Да. Може ли да подбие традиционните таксиметрови услуги? Не.) до предлагането на свои собствени закони, включително забрана на пластмасовите сламки в напитките за вкъщи.

Около 10 милиона души сега са активни в платформата, като не само помагат за изработването на закони, но и за фактологичния контрол над политиците. Правителството на Тайван изисква държавните агенции да опровергават всякакви неверни твърдения, отправени онлайн или в социалните мрежи, свързани с технята отговорност, в рамките на два часа. Потребителите също участват в „президентски технологични събития“, които имат за цел да генерират иновативни решения на обществени проблеми. Те учат - като част от учебната програма на държавните училища - за това как да бъдат „пазители на данни“, а не просто да ги използват.

Тайванците се отнасят сериозно към прозрачността: Танг публикува онлайн всички интервюта с пресата в рамките на дни след провеждането им. Изглежда, че страната е тръгнала по дълъг път на изграждане на доверие в системата си на управление.

Доклад на шведската изследователска група V-Dem установява, че Тайван е обект на повече дезинформация, отколкото почти всяка друга страна, голяма част от която идва от континентален Китай. Въпреки това популярността на политиците, подкрепящи независимостта на острова нараства, нещо, което Тан разглежда като кръгово явление. Когато политиците позволяват по-пряко участие, обществеността започва да има повече доверие в управлението. Вместо социалните медии да създават „фалшивото усещане за ние срещу тях“, отбелязва тя, децентрализираните технологии „дадоха възможност за усещане за споделена реалност“ в Тайван.