Битката на Австралия с Big Tech е част от по-голяма война

В понеделник европейски вестникарски групи, вкл. Axel Springer, съсобственик на европейското издание на Politico, обединиха усилията си с Microsoft, за да призоват за подобни правомощия за преговори по новия режим на авторското право на ЕС. Тези закони, които все още трябва да бъдат включени във вътрешното законодателство на блока от 27 държави, изискват от Google и Facebook да договарят лицензионни споразумения със звукозаписни компании, издатели и други, за да публикуват тяхното съдържание.

Въпреки че европейското законодателство не включва същите обвързващи арбитражни клаузи, каквито се предлагат в Австралия, технологичните компании на практика установяват, че нямат друг избор, освен да преговарят.

След като първоначално Google отказа да постигне сделка с френски издатели за плащане на материалите им, държавната агенция за конкуренция се намеси, принуди Google да се върне на масата на преговорите и през януари гигантът за търсене (с неохота) заяви, че ще плати на френските вестници 76 млн. долара през следващите три години.

Подобни спорове предстои да се разгорят из цяла Европа, че и извън нея.

Facebook се сблъска с тежестта на неотдавнашното внимание, след като прекъсна съдържанието на новини в Австралия. Именно Google обаче е компанията, която е на фокус за по-голям контрол както от издателите, така и от регулаторните органи в световен мащаб. Отчасти това се дължи на продължаващото раздвижване между гиганта в онлайн търсенето и вестникарските групи за това как се разпределят приходите от цифровото съдържание.

Американските технологични гиганти осъзнават, че не е добре да разгневяват издателите, много от които имат тесни връзки с националните правителства, които имат силата да правят нещата много неудобни за тях. Въпреки глобалния отпор срещу борбата на Силициевата долина с издатели по целия свят, правителството във Вашингтон застана на страната на Google и Facebook. В последните си дни администрацията на Доналд Тръмп подкрепи технологичните компании в неотдавнашния им конфликт с Канбера.

Не е изненадващо, че Google представи проект за 1 милиард долара в края на миналата година, за да помогне на вестниците по света да печелят пари онлайн. Това се случва след ранни инвестиции чрез т.нар. Инициатива за цифрови новини на компанията – тактика, която критиците определят като начин Google да не позволява на издателите да напускат онлайн сферата на компанията или като "кървави" пари, за да се потуши бунтът на вестниците срещу търсачката.

Google казва, че се ангажира да помогне на издателите да се адаптират към променящите се ветрове на онлайн икономиката.

Facebook също вече отваря портфейла си. Още преди Австралия официално да е одобрила новите правила за съдържанието, социалната мрежа обяви търговско споразумение с местната издателска група Seven West Media. Това следва подобни сделки с някои от по-малките медийни групи в страната.

В Европа Facebook потвърди в понеделник, че е отделил "десетки милиони лири" за британски издатели през следващите три години в отделна сделка за медийно партньорство. Подобно споразумение беше сключено с американски медии (включително с Wall Street Journal на News Corp). В момента компанията води преговори в Германия и Франция.

Можем да очакваме още от същото през следващите години. Сега, когато Google и Facebook отвориха портфейлите си, за да плащат за новини, издателите в цял свят вероятно ще поискат своята част от този пай, финансиран от дигитална реклама.

За тези, които виждат Big Tech като опасност за четвъртата власт и демокрацията, това е необходима промяна. За тези, които виждат утвърдена индустрия да се бори за оцеляване във все по-дигитализиращ се свят, това е лоша новина за интернет такъв, какъвто го познаваме. Така или иначе следва турбулентно пътуване.