Как да избегнем Голямата стагнация при технологиите

Често ни казваха, че великите изобретения от миналото не могат да бъдат повторени и че вече сме изяли всички ниско висящи плодове. И все пак, отново и отново, научният прогрес ни позволява да откъснем по-сочни хапки от по-високите клони, пише за Financial Times Карл Бенедикт Фрей, сътрудник в Оксфордския университет и автор на „Технологичният капан“.

Проблемът е, че докато инвестициите в научни изследвания нарастват бързо, производителността им спада още по-бързо. Сега са необходими 18 пъти повече изследователи, за да изпълни закона на Мур – тоест удвояване на мощността на компютърния чип на всеки две години – отколкото в началото на 70-те години. 

В този период на сътресения инфлацията нарасна, точно когато бумът на производителността от ерата на масовото производство затихна, създавайки смесица от нарастващи цени и бавен растеж, известна като стагфлация. Въпреки че инфлацията се укроти през 80-те години, сушата на производителността продължава, прекъсната от кратко съживяване в края на 90-те.

Но през 2020-те най-накрая може да се види края на Голямата стагнация - идеята, че западните икономики са заседнали в технологично плато. Една от причините за оптимизъм е тласъкът за науката и иновациите, идващ от дигиталните методи за дистанционно сътрудничество.

Не е изненада, че възвръщаемостта на старите индустрии и утвърдените технологии в крайна сметка намалява. Но проучванията показват, че това се случва в цялата икономика на САЩ. При настоящите тенденции общата производителност на научните изследвания спада наполовина на всеки 13 години. Казано по-просто, получаваме по-малко иновации за парите, вложени в научноизследователска и развойна дейност.

Това потвърждава работата ми с Джорджо Президенте и Чинчи Чен от Oxford Martin School. Нашият анализ на това, което 10 милиона изследователски екипa публикуваха между 1961 и 2020 г., показва, че нарастващият процент от откритията са това, което бихме могли да наречем кратки проблясъци, а не пробивите, от които се нуждаем, за да създадем нови пътища за напредък.

Например, ранните пробиви в изследванията на информационна РНК създадоха изцяло ново поле, което направи възможно най-ефективните ваксини срещу ковид. Но впоследствие наличието на все повече и повече изследователи, фокусирани върху подобряването ефективността на ваксините, от да речем 98 на 100 процента, неизбежно се сблъсква с намаляваща възвръщаемост.