Стандартният отговор - повече разходи за научноизследователска и развойна дейност - няма да реши проблема с производителността. Неотложната задача е да се подобри процеса, който превръща изследователската работа в научни резултати.
Нашите оценки показват, че нарастването на дистанционното сътрудничество е до голяма степен причина за липсата на иновационните пробиви. Когато екипите на място трябва да работят отделно, е много по-малко вероятно да направят пробиви. Случаят с иРНК отново илюстрира важността на сътрудничеството лице в лице: Каталин Карико и Дрю Вайсман, които демонстрираха перспективността на технологията, се срещнаха случайно до ксерокс машина.
Независимо от това, с навлизането на интернет и след това на електронната поща през 90-те години, дистанционните проекти станаха неустоими. В един миг най-добрите таланти от цял свят можеха да си сътрудничат безпроблемно, или поне така изглеждаше. Това не успя да донесе резултати до 2010-те, които, с разпространението на инструменти за отдалечена работа, отбелязаха повратна точка: дистанционните екипи спечелиха конкурентно предимство в преломната наука.
Виртуалният свят остава много несъвършен заместител на контактите лице в лице. Както показва неотдавнашен експеримент, публикуван в Nature, видеоконферентните разговори стесняват когнитивния фокус на хората, което пречи на генерирането на идеи. Но днешните цифрови технологии са достатъчно добри, за да могат изследователите да компенсират недостатъците, като използват допълнителни умения и ресурси по целия свят.
Разбира се, че контактът лице в лице все още има значение. По-скоро чрез свързване на мрежи от реалния свят, например Силициевата долина и Тел Авив, или Оксфорд и Джунгуанцун, дистанционното сътрудничество увеличава иновационния потенциал на това, което Майкъл Мутукришна и Джоузеф Хенрих нарекоха „колективен мозък“.
Икономисти, включително Ерик Бриньолфсон, отбелязват, че растежът на производителността следва J-образна крива: допълнителните инвестиции и организационните промени са от основно значение за реализирането на ползите от новите технологии – и тяхното въздействие често се подценява като начало. Историческите примери с електричеството и парата илюстрират ясно този момент.
Съгласен съм. Впрягането на комуникационната революция за дистанционно сътрудничество изисква и допълнителни инвестиции - някои, включително патентоването на технологии за отдалечена работа, бяха ускорени по време на пандемията. Това може да предизвика възраждане на преломната наука, по-бърз растеж на производителността и в крайна сметка шанс да се избегне стагнацията.


Китай завладява автомобилния пазар у нас
VII СУ „Найден Геров“ спечели състезанието за IV клас от спортния празник „Бързи и сръчни“ - Есен 2026
Трима бъдещи юристи избраха Окръжен съд – Варна за своя стаж
Как да реагирате, ако спукате гума на магистралата?
Над 150 души са дариха кръв за пострадалите на АМ „Тракия“ във Варна
Субран от Allianz: Пазарите подценяват ръста на инфлацията
Изолацията не е решение - икономическата свързаност остава ключова за растежа
Иран произвежда по 50 балистични ракети месечно въпреки щетите по индустрията
С новия финансов директор сигурността ще стане приоритет на Binance
Най-големите привърженици на MAGA в Европа внезапно сменят тона
Хиперкола, за която едва ли сте чували, отива на търг
Тoyota възроди марката Scion с много евтин пикап
Този Citroen има шест колела, баня с биде и ускорява като спортна кола
Новата Dacia Sandero ще е електрическа, с над 400 км пробег
Дори здравият хибриден двигател на Toyota има слабо място
Цветанов: В развитите държави няма жертви при катастрофи, има само ранени
78 000 американски военни в Европа очакват решение на Пентагона
Динко за обвиненията: Както взимат асоциацията пари, така и аз взимам
Меглена Кунева: Русия спря прогреса на човечеството