Пет нови фонда към програма Региони в растеж ще разпределят ресурса

Пет нови фонда по програма "Региони в растеж" ще насочват финансовия ресурс към определени региони в страната. Това съобщи по време на конференция за кохезионната политика на ЕС министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, предаде БТА.

Петте фонда ще разпределят средствата по следния начин: Фонд за развитие на София, Фонд за развитие на Северна България, Фонд за развитие на Южна България, Фонд за туризъм и Гаранционен фонд, съобщи Павлова. С Гаранционния фонд ще бъдат подкрепяни инструментите за дейности по енергийна ефективност на сградния фонд.

Министърът обясни, че новата програма "Региони в растеж 2014 -2020" ще има нов подход в три посоки – първо, да няма инвестиции на парче, второ, общините сами да избират проектите си и, трето, голям процент от финансирането по програмата ще бъде насочено към инструменти за финансов инженеринг.

Интегрираните планове за градско развитие са по-добрият вариант, отколкото инвестиране в единични проекти, посочи Павлова. Така инвеститорите ще знаят къде ще има развитие на градската среда, а чрез тези планове ще има по-добри инвестиции и по останалите програми, както и от частни инвеститори, посочи министърът. Големите общини въз основа на своите интегрирани планове ще изберат сами проектите, които ще се реализират.

По старата оперативна програма 77 български града получиха инвестиции от 360 млн. лв. и промениха облика си, а гражданите получиха по-добри условия на живот, отчете министърът. Общо 1500 сгради - училища и детски градини бяха ремонтирани и обновени, изградени бяха 100 туристически атракции, както и множество обекти на културата, посочи още тя.

Общо са били изградени 176 км магистрали, а 1600 км от републиканската пътна мрежа са рехабилитирани. Довършваме и още няколко магистрални участъка - по "Марица" и "Струма", общо 1,5 млрд. лв. е инвестицията в подобряване на пътната инфраструктура, съобщи Павлова.

По новата оперативна програма "Региони в растеж" средства ще бъдат отделени и за реформата в "Спешна помощ" - за закупуване на линейки и апаратура, съобщи Павлова. Тя каза още, че от 28 водни територии в 24 са създадени водни асоциации, които са решили да вървят по посока окрупняване на управлението. В 16 области има вече избран по един оператор, който ще е бенефициент по новата програма "Околна среда".

На същата конференция вицепремиерът по европейските фондове Томислав Дончев отчете, че ще стартираме с проекти по новите оперативни програми "Иновации и конкурентоспособност" и "Човешки ресурси" близо година по-рано, отколкото това се случи при първия период 2007 - 2013 г.

Би трябвало сега да изместим фокуса от въпроса "колко" към въпроса "какво", защото понякога имаме повече пари отколкото добри проекти, заяви Дончев. Той подчерта необходимостта и от синхронизирани действия, за да се реализират успешно проектите.

Няма как например един интегриран воден проект да бъде реализиран без синхронни действия между местна и централна власт, посочи Дончев. Той открои като приоритет и сближаването чрез изпълнението на европейски проекти между по-бедните и по-богатите райони на България.

Законът за еврофондовете и Законът за обществените поръчки са в момента в етап на съгласуване, тези два закона ще бъдат основните при насочването на средствата по програмите по най-справедлив и прозрачен начин, каза Дончев.

Взели сме решение за създаване на академия за обучение за работа по еврофондовете, обяви още той и поясни, че не става въпрос за нова администрация, а по-скоро за взаимно обучение на експерти.

Предстои ни да се научим да правим реформи с европейски пари, подчерта Дончев. До 2023 г. освен да изпълним по най-добрия начин инвестициите от този програмен период и трябва и да се готвим за намаляващо финансиране от програмния период след 2020 г. поради икономическото развитие на страната, каза вицепремиерът.