Учени настояват ЕС да субсидира пчеларите за опрашването на растенията

Учените отдавна сравняват загубата на пчелните семейства с глобална катастрофа - като вулканично изригване, падане на метеорит или експлозия на големия адронен колайдер. Резултатът според тях ще е един и същ. Всички знаем и за прословутия цитат на Айнщайн от 1941 г., че след гибелта на пчелите следва гибелта на човека.

Човек може да живее без кислород в продължение на три минути, без вода - три дни, а без пчели - четири години. Така е смятал великият учен. В контекста на факта, че Европа е загубила една трета от популацията на медоносните си пчели и заплахата за пълното им изчезване става все по-реална, изтъкнати български учени излязоха с призив за опазване на опрашителите в природата - пчелите, и за устойчивото развитие на пчеларството у нас.

Той е адресиран до отговорните институции - Министерството на земеделието, храните и горите и Министерството на околната среда и водите, до ресорните еврокомисар и евродепутат, изпратени от българските гласоподаватели да защитават интересите им в Брюксел, предаде БТА.

Учените обръщат внимание на факта, че 84 на сто от растителните видове и 76 на сто от производството на храни в Европа зависят от опрашването с пчели и диви опрашители. Това е залегнало и в Резолюция на ЕП от 1 март 2018 г. Те посочват още, че хората са се научили да добиват мед преди хиляди години и така исторически се е утвърдило всеобщото схващане /парадигмата/, че функцията на пчелите е да дават мед и други пчелни продукти, а опрашването е нещо полезно и допълнително. От днешна гледна точка обаче това е напълно неправилно, отбелязват те.

Днес опрашителите са на предела на своята издръжливост и на изчезването си, защото им се налага да живеят във все по-враждебен свят. Голям, може би основен, принос за това има интензивното земеделие, но влияние имат и болестите по пчелите, масовото използване на пестициди, отглеждането на ГМО, промените в климата и ред други фактори.

Учените предупреждават, че проблемите с опазването на опрашителите са глобални проблеми, свързани пряко с осигуряване на биологичното разнообразие, на екологичното равновесие и на храната за хората и животните.

Решаването на тези проблеми е в ръцете на управляващите на всички нива на управление у нас и по света.

Според учените е настъпила неотложната необходимост съществуващата парадигма да се промени, като се предефинира по следния начин: "Естествената и основна функция на пчелите в природата е опрашване... а добивът на мед и други пчелни продукти са допълващи и второстепенни техни функции".

Стойността на земеделската продукция, произведена благодарение на опрашването, е 15-20 пъти по-голяма от стойността на добитите пчелни продукти.

Какво ни очаква без пчели? 

Трябва да си представим, че от този момент ще изчезнат завинаги почти всички плодове, зеленчуци и ядки и много други от любимите ни храни, с които сме свикнали - няма да има кафе, какао, цигари, ще изчезнат билките, цветята, голяма част от храната за дивите и домашни животни и голяма част от растенията. Ще трябва да се изхранваме само с житни култури и царевица, които се опрашват от вятъра.

Счита се, че пчелите съществуват от над 150 млн. години, много преди да се появим ние хората. За изминалите милиони години растенията и пчелите са еволюирали съвместно и днес е невъзможно да съществуват едни без други.

А фактите са следните. За да могат около 17 млн. пчелни семейства в ЕС тихо и незабелязано да си вършат работата и да опрашват растенията, над 600 хиляди опитни пчелари ден след ден неуморно се трудят, за да създадат условия за живот и работа за пчелите.

За една година средно по сила пчелно семейство извършва огромна работа като опрашва 500-600 милиона цвята. Като се има предвид, че едно овощно дърво има средно между 50 000 и 150 000 цвята, можем да добием известна представа за невероятната им работоспособност и полезна дейност. А плодовете се раждат само и единствено, ако цветовете са опрашени.

Българските учени в лицето на акад. Атанас Атанасов,управител на съвместен геномен център, проф. Георги Цанков, председател на Националната научна асоциация по пчеларство и инж. Илия Цонев, зам.-председател на Конфедерацията на българските пчелари, имат конкретно предложение. То е за всяко регистрирано пчелно семейство да се заплаща екосистемна услуга "опрашване" в размер на поне 60 евро на година.

За целта е необходимо в ОСП да се предвидят по около 1 млрд. евро годишно. Това са около 7 на сто от годишния принос на пчелите /основно от опрашване/, който по данни на ЕП е в размер на около 14,2 млрд. евро на година.