Търговската война - виновникът за борсовия срив в сегмента за луксозни стоки

Китай нанесе удар на световната индустрия за луксозни стоки. Можете да обвините търговската война за това, пише в свой анализ Bloomberg.

Мерките срещу пазаруването в чужбина, в рамките на които туристи, приятели и близки взимаха продукти от висок клас от чужбина и ги изпращаха обратно в азиатската страна, за да избегнат високите цени у дома, изпратиха книжата на производителите на луксозни стоки надолу.

След като в сряда LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton заяви на инвеститорите, че властите разследват сивия внос на китайските летища, акциите на компаниите за луксозни стоки понижиха стойността си с 5% и повече.

Всичко това изкарва на преден план страховете на индустрията, като дава официално потвърждение на нещо, което беше само слух в китайските социални мрежи през последните седмици.

В момента Китай отговаря за около една трета от покупките на луксозни стоки в света и допринесе за три четвърти от растежа на разходите на потребителите в сектора през последните осем години до 2016 г.

Въпросът е защо властите са избрали този момент, за да се противопоставят на желанията на своите граждани. Най-доброто обяснение е свързано с два аспекта на търговските противоречия на Китай със САЩ.

На първо място тази търговия е наистина огромна. Китайските туристи са похарчили по около 762 долара на човек за пазаруване в чужбина през 2017 г., сочат данни на Nielsen Holdings. Въпреки че това е само една четвърт от разходите им за ваканции, когато се пресметнат 131 млн. пътувания, сумата достига около 100 млрд. долара за чуждестранни стоки. Същевременно голяма част от пазаруването зад граница се извършва от хора, които не са туристи, като китайските студенти в Мелбърн, които купуват витамини и бебешки продукти, за да ги изпращат по пощата до семействата си.

Още преди сегашните сблъсъци с Вашингтон президентът Си Дзинпин обърна внимание на увеличаването на количеството стоки, които пристигат в страната по този начин. Насърчаването на китайските потребители да купуват повече зад граница има двойна цел – допълнително намаляване на 350-милиардния търговски излишък и едновременно с това насочване по пътя към ребалансиране на растежа - от воден от производството към такъв, воден от потреблението.

Разбира се, претърсването на торби и налагането на данъци върху стоки, които хората се опитват да внесат, няма да накара търговската война да изчезне за една нощ.

Китай все още налага 17% данък върху продажбите, което е далеч по-висок процент в сравнение с другите азиатски страни. Освен това налага и специални данъци върху редица „грешни“ продукти, като алкохол, тютюн, висок клас стоки и коли.

И все пак всяка промяна от 100-те млрд. долара за вносни стоки към официални трансакции в магазините в Китай ще доведе до намаляване на търговския излишък.

Има и втора полза. Подобно на САЩ, Китай намалява данъка върху доходите, за да се подготви за бъдещия спор. Това я изправи пред невъзможна трилема, тъй като се опитва едновременно да увеличи разходите и да намали дефицита си в условията на забавяща се икономика. Намаляването на митата върху вноса прави нещата още по-лоши, намалявайки бюджета с още 60 млрд. юана (8,7 млрд. долара), сочат данни на Deloitte.

Ако китайските разходи за луксозни стоки се купуват вътре в страната и бъдат формализирани, тази черна дупка може много по-лесно да бъде запълнена. Само данъкът върху продажбите върху половината от покупките навън може да бъде достатъчен, за да покрие намаляването на митата за внос. Добавете и данъците върху потреблението, които са с по-широк диапазон, и правителството ще е много напред.

Опитът за запълване на празнините в китайския фискален и търговски баланс чрез интензивни инспекции на завръщащите се туристи представлява тромав начин за прилагането на публични политики и е по-вероятно да се провали, отколкото да постигне някакъв успех.