Преглед на печата за 6 октомври

Борисов угаси лекарската стачка с още пари

в. Дневник

Премиерът Бойко Борисов обеща още пари за здравеопазването до края на годината и още няколко мерки, засягащи управлението и бюджета на здравната каса. В отговор Българският лекарски съюз (БЛС) днес ще отмени обявената за 15 октомври ефективна национална стачка.

От изказването на премиера стана ясно също, че догодина няма да се заделят повече пари в резерва на касата в БНБ. Тази идея вече беше гласувана на първо четене от здравната комисия в парламента по предложение на депутата от "Синята коалиция" Ваньо Шарков. Промяната е, че цялата здравна осигуровка от 8% ще отива за лечение, а не както досега 2% да се заделят в резерв. Това беше едно от исканията на лекарския съюз.

Игнатов иска още 110 млн. лв. за образование

в. Новинар

В момента тече борба за бюджета за образование. Минимум 110 милиона лева трябва да бъдат инвестирани в системата. Това заяви министърът на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов по време на откриването на кръгла маса "Квалификацията на учителите в България - възможности за развитие, просперитет и постижения в сферата на образованието". Министърът увери, че ще поиска отпускането на повече средства за образование в Бюджет 2011.

Сметките на Игнатов показвали, че 50 милиона лева допълнително били необходими за средното образование и 60 милиона лева за висшето.

Международната екооценка за Бургас-Александруполис е готова

в. Сега

До 1 месец българското екоминистерство ще трябва да се произнесе дали нефтопроводът Бургас-Александруполис застрашава защитени зони в Странджа и дали създава риск от разливи в Черно море. Експертизата ще бъде направена въз основа на доклад за ОВОС на проекта в българския му участък, който преди ден е бил представен от компанията, която ръководи проекта - "Трансболкан пайплайн".

ОВОС-ът е правен от консултантите по проекта ILF Consulting Engineers и Environmental Resources Management. Оценката бе поискана от нашето министерство, след като възникнаха спорове по технологията за разтоварване на петрола. Проектът предвижда това да става чрез т.нар. буйове навътре в морето.

Здравните фондове ще трябва да имат капитал колкото застрахователите

в. Дневник

Частните здравни фондове ще трябва да отговарят на много по-високи капиталови изисквания. Това стана ясно след среща между Комисията за финансов надзор (КФН) и представители на застрахователния бранш, проведена в края на миналата седмица. Според проекта за развитие на секторa, част от който са и здравните фондове, те ще трябва да отговарят на същите критерии за финансова стабилност, каквито действат и за компаниите от общото застраховане.

Изискването е наложено от Европейската комисия и ако не го изпълни, страната ни е заплашена от наказание. С приемането на промените в Закона за здравното осигуряване капиталът за създаване на здравен фонд трябва да бъде увеличен от 500 хил. лв. на 4.6 млн. лв., които вече няма да могат да бъдат взети със заем.

Държавата не си плаща тока

в. Стандарт

Някои от държавните институции не си плащат тока редовно. Това съобщи източник на "Стандарт", близък до електроразпределителните дружества. Още през лятото Енергото алармира, че заради кризата и намалелите доходи длъжниците са се увеличили с около 40%. Сега обаче проблемът продължава да се увеличава. Освен битови абонати, които не са си платили сметките и токът им е спрян, в списъка с длъжниците фигурират и отделни сгради на някои министерства, болници, обществени сгради, фирми и др. Конкретен пример е и пернишката компания "Тролейбусен транспорт", която обаче се договори с ЧЕЗ, че ще плати дълга си от над 48 хил. лв., след като ЕРП я заплаши, че ще й спре тока. Във връзка с повишената задлъжнялост на абонатите от енергийните дружества възнамеряват да използват всички мерки, които позволява законът, за да си съберат дължимите суми.

Бизнесът пита кабинета защо Пловдивският панаир запада

в. Сега

С остро писмо българският бизнес попита вчера министъра на икономиката Трайчо Трайков защо държавата допусна парадоксалната ситуация Пловдивският панаир да отблъсква предприемачите.

В писмо на Българската стопанска камара директно се посочва, че панаирът отдава активи без търг и конкурс, а държавните представители в борда на дружеството проявяват пасивност към тези порочни сделки. От БСК заключават, че всичко това е довело до отблъскване на потенциални изложители - първоначално на българските производители и индустриални съюзи, а вече и на чуждестранните.