Г. Ангелов: Повишеният рейтинг е крачка към разграничаване от проблемните страни

Повишението на кредитния рейтинг от Мудис е първа крачка към разграничаване на България от проблемните страни в региона, посочва Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество", в коментар на сайта на института. Това е първо повишение на кредитния рейтинг на България от Мудис от 5 години насам и постигнатото ниво е най-високо, откакто България има кредитен рейтинг от агенцията.

Докато рейтингът на Гърция беше драстично намален през последните месеци, България тръгва в обратната посока, към повишение. Рейтингът на Румъния (също клиент на МВФ) не е повишен и вече е по-нисък от българския, което също e стъпка към разграничаване на двете страни, отбелязва Ангелов.

Всъщност, в момента България има най-висок рейтинг на Балканския полуостров, включително по-висок от Гърция, Румъния, Македония, Турция, Сърбия, Черна гора, Албания, Босна. Единствено Словения, която е член на еврозоната, има по-висок рейтинг. Нещо повече, България вече има по-висок рейтинг и от проблемните страни на еврозоната и ЕС като Португалия, Гърция, Ирландия, Латвия, Унгария – което не беше така само до преди няколко месеца.

Това е начало на процес на разграничаване на България, който – ако бъде доведен до край чрез стабилна икономическа политика – може да доведе до възстановяване на инвестиционното доверие към страната въпреки проблемите на другите страни от региона, отбелязва икономистът.

Както през 2009 г. Естония успя да се разграничи от проблемите на балтийските страни и да постигне бързо възстановяване на инвестициите и икономиката, така и България има шанс да постигне подобно развитие. За това обаче ще се изисква задълбочаване на усилията за премахване на бюджетния дефицит в по-кратки срокове и по-реформаторска икономическа политика.

Поне една загубена година

Още в началото на 2010 г. Мудис обяви, че може да увеличи кредитния рейтинг на България заради обещанието да се поддържа стабилна бюджетна политика. Това намерение на агенцията обаче не се реализира – заради актуализацията на бюджет 2010 и голямото увеличение на бюджетния дефицит. За съжаление, в началото на 2010 г. в България стана модно схващането, че бюджетните дефицити помагат за борба с кризата (българските синдикати бяха особено активни в утвърждаването на тези погрешни схващания, а те бяха удобни и за правителството в онзи момент).

Ако правителството не беше допуснало подобни нива на бюджетен дефицит през 2010 и беше спазило обещанията си за балансиран бюджет, възстановяването на икономиката щеше да започне още през 2010 г. и да напредва с по-високи темпове. Кредитният рейтинг щеше да бъде увеличен още преди година, а чуждите инвестиции нямаше да продължават да спадат толкова дълго време.

Ясно е, че времето не може да се върне назад, но правителството може да ускори бюджетната консолидация и да премахне бюджетния дефицит по-бързо – например още през 2011 или най-късно през 2012 г. Бързото намаление на бюджетния дефицит действа позитивно на инвестиционното доверие и води до високи темпове на растеж на икономиката, заетостта и доходите. Не е случайно, че Швеция и Естония имат рекордни темпове на икономически растеж – това са страни, които премахнаха първи бюджетния си дефицит, още през 2010 г.

Рейтингът все още не е достатъчно висок

Въпреки повишението на рейтинга от Мудис и въпреки че България вече има най-висок рейтинг на Балканите, това съвсем не е достатъчно. Не е достатъчно просто да се сравняваме със страните от региона – страната ни трябва да достигне нивото на водещите нови страни членки и дори да се стреми да постигне нивата на водещите страни в Европа.

Българският кредитен рейтинг е с цели четири степени по-нисък, отколкото на лидерите сред новите страни членки (Естония, Чехия и Словакия имат рейтинг A1). Разликата в кредитния рейтинг между Германия и България е още по-голяма – цели осем степени.

В допълнение, Мудис не пропуска да отбележи, че рейтингът може да бъде намален отново, ако се допуснат големи бюджетни дефицити и значително увеличаване на държавния дълг. Това означава, че има още много какво да се прави и сегашното вдигане на рейтинга не бива да се възприема като край на процеса, а по-скоро като начало на усилията за възстановяване на доверието на инвеститорите към страната.

Кредитни рейтинги според скалата на Мудис

Със * са отбелязани страни, които нямат рейтинг от Мудис, но имат рейтинг от други агенции; (-) показва отрицателна перспектива по рейтинга. Източник: Институт "Отворено общество"