Майчинството - система на изкривена "щедрост" или справедливост?

Не липсват лекари, които услужливо предлагат на жените да си “полежат вкъщи”, без нито здравословното им състояние, нито естеството на работата им да го изисква. Естествено, не е луд тоя, дето яде баницата, така че много жени са се възползвали, възползват се и ще се възползват от тази възможност, която отваря допълнителни дупки в осигурителната система.

Въпреки че размерът на обезщетението за отглеждане на дете през първата година от живота му вече се изчислява на базата на осигурителната сума от последните 18 месеца, пак има механизми, по които бъдещите майки да си осигурят повече пари. Много от тях започват да се осигуряват на нереални трудови договори и при висок осигурителен праг или се договарят с работодателите им за по-високи осигуровки, за да се увеличи базата за изчислението на обезщетението.

По време на самото майчинство, което е най-продължителното в сравнение с другите държави от Европейския съюз, работното място на майката се пази в продължение на три години, трупа се платен отпуск, както и трудов стаж.

Без да омаловажавам отговорността на родителите, но родителството само по себе си също е отговорност. Когато един човек вземе решение за създаването дете, той трябва да си дава ясна сметка дали разполага с достатъчно условия за това. Не говорим за задоволяване на материални прищявки, за които да се приложи народният израз “родил се е със златна лъжичка в устата”, а за правилен финансов разчет и елементарна оценка на психологическата готовност да бъдеш родител и да възпитаваш хора.

В тази връзка някои от правата на майките са си чиста проба излишни привилегии, защото пораждат преки загуби. Пример – отпускът по майчинство и редовният платен отпуск, които са несъвместими.

Тези загуби не са само финансови и за сметка на работодателите. Загубите са и за самите майки, които не само, че се разделят с голяма част от дохода си за голям период от време, но и след приключването на отпуска по майчинство много от тях не могат адекватно отново да се включат на пазара на труда и да си намерят по-добре платена работа.

Поправките в системата

Отглеждането на дете изисква ресурс, част от който трябва да бъде натрупан предварително, за да компенсира частичната загуба на доход през първите месеци от живота на детето.

Истината е, че в момента много млади хора в детеродна възраст нямат възможност да спестяват и щом опре до семейното планиране – или се оказват неподготвени, или просто отлагат доколкото могат създаването на дете. Някои даже се отказват.

По-правилно би било институциите, вместо да задълбочават проблемите в осигурителната система, да провеждат политики за подобряване на бизнес средата, насърчаването на малкия и среден бизнес и за създаване на нови работни места, с които ще доведат до реален ръст на доходите. Т. е. – политики за насърчаване на икономическия растеж и реална реформа на здравната и образователната системи, така че хората да се чувстват по-сигурни, че могат да дадат по-добър живот на децата си.

Това всъщност ще са и своеобразни демографски политики, тъй като вече се вижда, че изкривената система, каквато е в момента, е пред своя пълен крах.

“Бизнесът” с майчинските може да се пресече, като обезщетенията се обвържат напълно с размера на получаваните заплати и внесените осигуровки. Това в никакъв случай няма да ощети жените, които декларират целия си доход, а може да стимулира и останалите да “изсветлят” доходите си.