Областите София-град, София, Русе и Враца са в най-добро състояние

Контрасти в социално-икономическото състояние и развитие: Видин, Смолян

Област Видин е с най-лошата демографска ситуация. Тя има висок отрицателен коефициент на естествен прираст, който е над три пъти по-висок от този за страната, и висока възрастова зависимост - с една втора по-висока от тази за страната.

Видин се характеризира и с най-слабата икономика сред всички 28 области, а Смолян - с едни от най-силно изразените негативни тенденции на развитие на икономиката. Намалението на рентабилността на продажбите е най-интензивно в Смолян, като е три пъти по-бързо от това за страната. Видин има най-ниска заетост - коефициентът на заетост на населението на 15 и повече навършени години за 2010 г. е с една четвърт по-нисък от този за страната. Заетостта в Смолян намалява два пъти и половина по-бързо от средното за страната.

Това, което отличава областите в този клъстер, е динамичното развитие на инфраструктурата – те са на второ място веднага след първенеца област Габрово. Същото се отнася и до състоянието и развитието на образованието – клъстерът заема едно от водещите места.

Област Смолян се нарежда веднага след столицата по състоянието на образованието, регистрирайки най-добър обхват на образователната система и най-ниски стойности на процента второгодници и напусналите образователната система. Областите в този клъстер са водещи, по отношение както на състоянието, така и на тенденциите на развитие в здравеопазването. Клъстерът се характеризира и с относително добра социална среда.

Лошо социално-икономическо състояние и негативни тенденции на развитие: Разград и Силистра

Двете области са с най-негативното развитие на демографските процеси в страната. Състоянието на икономиката на тези две области също е сред най-влошените – само две други области имат по-зле работещи икономики. Разград и Силистра са с едни от най-ниските стойности за БВП на човек от населението (само област Силистра е с два пъти по-нисък БВП на човек от този на страната). Идентично е и състоянието на образователната среда.

Контраст се регистрира в сферата на здравеопазването. Динамиката на развитие на здравеопазването е една от най-положителните в страната, но моментното състояние на здравеопазването на областите в клъстера все още е лошо и ги нарежда на едно от последните места.

Обещаващи тенденции на развитие: Враца, Русе, София област

Характерна особеност на клъстера е най-интензивното икономическо развитие в сравнение с всички останали области в страната. Трите области заемат първите три позиции по темпове на икономическо развитие. Област Враца показва положително развитие в почти всички икономически показатели.

От всички области, Русе е с най-интензивно намаляваща безработица. Област София се отличава с увеличение от близо четири пъти в рентабилността на продажбите спрямо 13,6 процентното намаление на страната. Клъстерът е и един от водещите в развитието на образованието.

Добро социално-икономическо състояние: Благоевград, Бургас, Варна, Пловдив

Четирите области в клъстера се характеризират с добро демографско състояние. В две от областите – Бургас и Благоевград - общите негативни тенденции на демографско развитие, валидни за цялата страна, са най-слабо изразени. Икономическото състояние на клъстера го нарежда сред водещите. Динамиката на икономическото развитие, обаче, не е така силно изразена. Единствено област Пловдив е с над средното за страната (положително) развитие, докато в останалите три области тенденциите са негативни и под тези за страната. В областта сравнително бързо се увеличава доходът на лице от домакинството – увеличението е шест пъти по-интензивно от средното за страната.

Развитието на околната среда е по-скоро негативно. Две от областите (Благоевград и Пловдив) са на едни от последните позиции. Динамиката на развитие на здравеопазването в клъстера също е отрицателна - областите Пловдив и Бургас са сред най-зле представящите се. Относителният брой на преминалите болни през лечебните заведения за болнична помощ за област Пловдив нараства най-бързо в сравнение със средните темпове за страната.

Средно социално икономическо състояние: Добрич, Кърджали, Кюстендил, Монтана, Плевен

Клъстерът се характеризира с ясно изразени негативни тенденции в развитието на инфраструктурата и здравеопазването. Област Кюстендил е с най-негативно развитие на инфраструктурата, а Добрич – на предпоследно място в развитието на здравеопазването. Кюстендил е с най-неблагоприятните показатели по отношение на загубите при транспорта на вода в общественото водоснабдяване и напоителните системи – регистрира се увеличение на загубите, докато общо за страната се наблюдава намаление на загубите.

Областите в клъстера са сред водещите в развитието на околната среда (Монтана, Кърджали, Кюстендил) и в социалната сфера (Кюстендил).

Лошо социално-икономическо състояние: Велико Търново, Ловеч, Пазарджик, Перник, Сливен, Хасково, Шумен, Ямбол

Състоянието и тенденциите на развитие на икономиката, демографията и околната среда са под средните за страната. Това е клъстерът с най-слабо развита инфраструктура. Три от областите в него заемат последните три места в тази сфера – Пазарджик, Ямбол и Сливен. Загубите при транспорта на вода в общественото водоснабдяване и напоителните системи в Пазарджик и Ямбол са близо четири пъти по-големи, а в Сливен –два пъти по-големи от тези за страната. Същото се отнася и до състоянието на социалната сфера – всички области в клъстера са сред тези с най-ниска оценка.

В област Перник населението е най-неудовлетворено от живота, а недоволните от работата на институциите са най-много и са с една трета повече от средното за страната. Ямбол е областта с най-висок процент от населението, живеещо с материални лишения. Той е с една втора по-голям от този за страната, а в област Сливен – с една пета по-голям.

Клъстерът се характеризира с влошена среда за развитие на бизнес, като изключение прави единствено област Ямбол, която е на второ място в тази сфера. Но част от този клъстер е област Перник, която се отличава с най-лоша бизнес среда измежду всички области, следвана от областите Ловеч, Хасково, Велико Търново и Шумен. В област Перник се наблюдава най-слаба оценка на взаимодействието между бизнеса и областната/общинската администрация – оценката на анкетираните представители на бизнеса е с една четвърт по-слаба от средната за страната. Неблагоприятна в това отношение е картината и в останалите области в клъстера.

Размерът на данъка върху недвижимите имоти е най-висок в област Перник - с 26,2% по-висок от средния за страната. Подобна е ситуацията и в Ловеч, Хасково, Велико Търново и Шумен.

Образованието като моментно състояние също е под средното за страната, а развитието му е сред най-негативните. Пет от областите в клъстера са на последните места измежду всички 28 области. Велико Търново е областта с най-бързо влошаване на обхвата на образователната система – налице е два пъти по-бързо намаление на нетния коефициент на записване на населението в V-VIII клас в сравнение със страната. В област Ямбол се наблюдава най-голям спад в оценките от матурата по български език и литература.

Образованието по региони

За периода 2008 - 2012 г. най-голям спад сред завършилите средно образование се наблюдава в Силистра (37,2%), а най-малък – в Бургас (14,4%), Търговище (16,3%), Кърджали (16,7%) и Разград (16,7%);

Намалява броят на завършилите технически училища и същевременно намалява степента на практическа подготовка на завършилите – намалението за периода 2008-2012 г. е най-високо в Смолян (48,7%) и Сливен (44,6%). То е около 40% във Варна и Добрич, а най-малко в Търговище (14,5%) и Разград (17,8%);

Някои области не успяват достатъчно добре да подготвят учениците за зрелостните изпити през 2012 г. Такива са Ямбол, Плевен, Видин, Разград, Шумен и Монтана. Единствените области, които през 2012 г. постигат по-нисък дял на неиздържалите зрелостните изпити в сравнение с 2008 г., са Добрич, София, Търговище и Благоевград.