Tри предложения за нова избирателна система обсъди парламентът

Три избирателни системи обсъди днес Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения  в пленарна зала на Народното събрание, съобщи агенция "Фокус". Комисията бе създадена по инициатива на заместник председателя на парламента Мая Манолова.

Трите избирателни системи бяха представени в следния ред: пропорционална избирателна система с преференции, така наречената немска избирателна система и чиста мажоритарна избирателна система.

Според Борислав Цеков от „Модерна България" има няколко основни цели на смяната на избирателната система: повече власт в ръцете на избирателите, отваряне на изборния процес към гражданските организации, гарантиране на реална равнопоставеност на участниците в изборите, както и намаляване на ролята на парите в политиката.

Цеков представи ползите от първия вид избирателна система, която попадна в обхвата на днешната дискусия, а именно така наречената пропорционална ситема с преференции. 

"Предлагаме да има задължителна преференция без праг. Необходимо е премахване на привилегиите за парламентарно представените партии”, обоснова предложението си Цеков.

По негови думи тази форма на избирателна система намалява значително възможността за манипулации. Намалява се и възможността да се монополизира системата от две-три големи политически партии. Друго предимство е, че чрез тази система се насърчава конкуренцията. Тази система със задължително преференциално гласуване е най-близка до чистия мажоритарен елемент.

Той отново поиска да се въведе и възможността за издигане на граждански листи. Има гражданска идея и отвъд партиите, посочи Цеков. Според него трябва да се уважи желанието на хората, които имат идеи и каузи, но които не искат да се подчиняват на партиен лидер.

Пропорционалната система с преференции, по думите му, дава по-големи възможности за по-голямо представителство на различни граждански слоеве. Тази избирателна система насърчава конкуренцията, убеден е Борислав Цеков. Тази система със задължителна преференция е позната, по думите му, в различни европейски държави. За пример той посочи Австрия, Словения , Белгия, Дания, Гърция.

Професор Емилия Друмева и проф. Михаил Константинов представиха смесената избирателна система или станала по-популярна като немска избирателна система. Друмева обясни, че германската система е персонализирана пропорционална система. Превръщането на гласовете в мандати се случва на база на пропорцията, обясни Друмева.

В тази система има силен мажоритарен елемент, който определя личностите. Спечелените мажоритарни мандати директно отиват в парламента, като биват интегрирани в общия брой на пропорционалното разпределяне, т.е. заемат предните места в пропорционалните листи.

Константинов обясни, че недостатък на германската изборна система е нейната сложност.

Пропорционалните системи създават партийни елити, които са отдалечени от избирателите, смята Константинов. По този начин се случва така, че кандидатите за народни избраници целят да се харесат на партийния си лидер вместо на избирателите.

Журналистът Валери Найденов пък защити преимуществата на чистата мажоритарна избирателна система. Той се изненада защо толкова малко хора са за изцяло мажоритарната система, която е типична за демокрации като САЩ, Канада, Австралия и дори Индия.

"Ако сте професионалисти, ще ви харесат във вашия регион", поясни журналистът. Ползата на мажоритарната система според него е, че избирателите имат представители в парламента, а не партиите.