Бизнесът иска да отпадне безкасовото плащане за сделки със скрап

За спешни промени при управлението на отпадъците настояват пет бизнес организации - Българска стопанска камара (БСК), Българска асоциация на металургичната индустрия (БАМИ), Българска асоциация по рециклиране (БАР), Асоциация на рециклиращата индустрия (АРИ) и Българска браншова камара „Феникс ресурс”.

Поводът е предстоящото обществено обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците (ЗУО), съобщиха от БСК.

Затова петте организации предлагат Министерството на околната среда и водите, правителството и парламентът да разгледат възможностите за промени в закона. Те настояват да отпадне изискването физически лица да предават безвъзмездно отпадъци с битов характер само на общински площадки.

Другите предложения са да отпадне безкасовото плащане за сделки със скрап, да се облекчат процедурите по издаване на разрешение за дейности с оползотворяване на метали и режимът да се промени от разрешителен в регистрационен, както е за всички неопасни отпадъци. За пореден път работодателите искат да се намали банковата гаранция, както и да бъде облекчена административната тежест върху бизнеса със скрап.

В позицията се посочва, че през последните три години петте организации са настоявали за спешно изменение на разпоредби от закона, свързани с пазарното равновесие в сектора. Сезиран е и Конституционният съд, който в момента разглежда дело за отмяна на част от текстовете.

Работодателите припомнят, че са последвали негативни резултати от прилагането на закона. По техни данни броят на площадките за предаване на черни и цветни метали е намалял с 65% и вече е под санитарния минимум. През 2011 г. площадките са били 2 300, а сега са около 900. Недостатъчното оползотворяване на отпадъци поставя под въпрос работата на преработващата индустрия като цяло, заплашва с безконтролно замърсяване цели области или е в основата на сив и черен сектор за търговия и преработване на метали.

Над 7 000 работници и служители в сектора са загубили работата си след приемането на закона. Във време на икономическа криза работещите фирми в сектора бяха принудени да направят инвестиции на стойност над 50 млн. лв. в преоборудването на площадките и да отделят средства за банкови гаранции и допълнителни плащания, за да отговорят на тежките законови изисквания, без при това да бъдат сигурни, че ще могат да продължат да работят.
Оборотите на фирмите в сектора спаднаха с над 30-40%, се посочва в позицията.

Взаимната задлъжнялост се е увеличава, наблюдава се нелегален превоз на отпадъци към съседни държави, в резултат на което преработващата индустрия търпи значителни загуби.