Структурната безработица в България е факт

В България се говори много за структурна безработица и за дългосрочно безработните лица, които наброяват 243 хиляди души през третото тримесечие на 2013 година. Това са хора, които са без работа повече от 12 месеца, като близо 65% от тях са без работа от 2 и повече години.

В наскоро публикувания годишен Преглед на заетостта и социалното развитие в Европа, се обръща значително внимание на този феномен. За целта е използвана т.нар „крива на Бевъридж”, която показва връзката между коефициента на безработица и коефициента на свободните работни места.

По време на икономическа експанзия безработицата намалява, а коефициентът на свободните работни места се увеличава. По време на рецесия безработицата се увеличава, а коефициентът на свободните работни места намалява. Позицията на кривата зависи от ефективността на пазара на труда.

Преместване на линията нагоре, без да е налице спад в коефициента на безработицата, показва покачваща се неефективност на трудовите пазари, тъй като въпреки повечето налични работни места, последните не се заемат от безработните. Ако преместването на линията нагоре е съпътствано с увеличение на безработицата, това е знак за структурни проблеми на пазара на труда. Именно последната тенденция се наблюдава и у нас, и в ЕС от началото на 2011 г. насам, пише в анализ Явор Алексиев от ИПИ.

Повишаването на броя на свободните работни места, придружен с повишаваща се безработица, показва, че работодателите изпитват затруднения да открият подходящи кадри, въпреки голямото наличие на безработни. С други думи нуждите на бизнеса се изменят, а уменията на работниците остават същите.

В периода от началото на 2011 г. се наблюдава известно застиване на показателите, което е притеснително на фона на позицията на кривата. Прави впечатление, че пазарът на труда в ЕС е като цяло по-ефективен от този у нас.

В теорията движението на кривата на Бевъридж се свързва с редица фактори, между които: размер на обезщетенията за безработица и социални помощи, нормативна защита на работещите от уволнение
качество на политиките на пазара на труда, влияние и обхват на профсъюзи, ниво на реалните заплати и промени в производителността на труда, увеличаване на данъците върху труда