Кои са най-ефективните вятърни паркове в България

На второ място по надморска височина у нас е парк Шипково в община Троян с неговите 1 450 м., като там има два ветрогенератора, които обаче са твърде неефективни с производство от 1 364 MWh на инсталирана мощност от 1 MW.

Ветропаркове има в само в 12 от областите у нас, при общо 28 в страната. В много от областите ветропарковете могат да се нарекат по-скоро експериментални. В Русе има вятърен парк с мощност от едва 0,095 MW, който е доста неефективен с едва 235 MWh производство на 1 инсталиран мегават за 2013 г. В Благоевград са инсталирани мощности за 0,95 MW, в Търговище за 1,25 MW, във Враца за 4,5 MW, в Плевен за 5,45 MW. Това е твърде малко на база общо 678,52 MW инсталирани мощности.

Най-много са те в областите Добрич (494,34 MW), Стара Загора (73,8 MW) и Варна (60,45 MW). Оптимално би било, с цел балансиране на вятърната енергия, парковете да са разположени в различни ветрови зони, стига да са достатъчно ветровити и с малка корелация (когато има вятър на едното място, да няма на другото).

Вятърните паркове в България срещат редица проблеми, като например изключване от ЕСО АД с цел предпазване на електрическата мрежа от претоварване. През 2013 г. производството от вятърните паркове понякога беше ограничавано с 40% в часовете между 10 и 17 ч.

В някой дни от годината има обледяване на перките, което спира работата им. Затова някои паркове инвестираха в системи за размразяване на перките.

Друг проблем са спиранията на перките, когато прелитащи ята птици се доближат до ветрогенераторите. Има и технически проблеми, като например един ветропарк се е изключил при температура на въздуха под 10 градуса по Целзий, защото такава била фабричната настройка. Проблемът е остранен и вече се изключва при минус 20 градуса, но няколко дни не е работил.

Средната цена на изкупуване на вятърната енергия е 188 лв. на MWh, което при значителните разлики в производителността на ветропарковете показва, че някой паркове ще са много печеливши, а други никога няма да бъдат изплатени.

Например Виндферм Балчик 4 ООД с посочените 3 274 MWh производство на 1 MW мощност през 2013 г. реализира 161 хил. лв. печалба през 2012 г. (последният публикуван отчет) и собственият капитал се увеличава до 2,03 млн. лв. в края на 2013 г.

Далеч по-неуспешна е историята на вятърен парк Шипков до гр. Троян. Компанията собственик Троян Енерджи ООД е с отрицателен собствен капитал от 360 хил. лв. към 31 декември 2012 г. след натрупани загуби от 1,6 млн. лв.

Цената за инсталиране на един мегават мощност е около 3,5 млн. лв. и успехът при вятърните паркове зависи от избора на ветровито място и избора на вятърен генератор, подходящ за наличните ветрови условия. Разбира се, ако генераторите са втора употреба е възможно да се постигне по-ниска инсталационна цена.

Официално публикуваните данни по ветропаркове дават информация за най-ветровитите локации в България. Добре би било обаче да има информация и за най-ефективните перки, част от големите паркове Свети Никола, Суворово и Ветроком.

При подходящ избор на локация и тип генератор е възможно вятърните паркове да са печеливши и на либерализирания пазар, без държавни субсидии. От друга страна при лош избор на локация (вятър) и лош избор на ветрогенератор, дори при субсидиране, инвестицията би била губеща.

Настоящият анализ има за цел да покаже, колко различна е ефективността на различните вече инсталирани вятърни паркове в България. И в момента могат да бъдат пускани в експлоатация мощности от 30 kw (0,03 MW), като цената на изкупуване ще бъде 175,86 лв. на MWh. Практически инсталирането на малки вятърни инсталации е затруднено, защото минималното разстояние, което трябва да се спази при инсталирането на вятърен генератор, независимо от мощността, е 500 м до най-близкото населено място.