Биопроизводителите се ориентират към производството на месо

Очаква се през следващите седем години част от българските биоземеделци да се насочат към месодайното животновъдство и така да се възползват от една свободна ниша на българския пазар. Предпоставка за това е новата Програма за развитие на селските райони (2007-2014), в която освен биологичното растениевъдство ще се подпомага и биологичното животновъдство, стана ясно на форум, организиран от асоциация „Биопродукти“.

Какви култури отглеждат в момента биоземеделците? По данни на асоциацията преобладават площите с трайни насаждения – близо 11 хил. ха, следвани от зърнените и технически култури, фуражните култури и пресните зеленчуци, пъпеши, ягоди и култивирани гъби. Площите с биопроизводство са около 40 хил. ха, по данни от 2012 г.

Според асоциацията над  90% от биофермите са в планински или изостанали райони, а основно това са малки семейни стопанства. Основно в тях работят млади  производители с по-висока квалификация.

Сега в България има най-много десетина биоферми за месо, но броят на животните в тях - овце, говеда и кози, е съвсем малък. Отделно се отглеждат и 85 хил. пчелни семейства.

„Определено някои биопроизводители смятат да се заемат с отглеждането на животни по биологичен начин със старта на новата ПРСР“, заяви пред Investor.bg Веселина Ралчева от асоциация „Биопродукти“. Тя посочи, че засега фермерите планират основно да отглеждат кози и овце.

„И момента няма пречки пред реализацията на биомесо, напротив, има търсене, но лицензионните и разрешителни режими са твърде много“, заяви Петранка Гагова, биопроизводител с опит в отглеждането на птици по биологичен способ. Тя посочи, че е издържала само година на многобройните проверки, като някои от инспекциите на институциите се припокривали. И в момента продължава да отглежда бройлери, но без производството да се води био.

Тя посочи още един проблем – липсата на сертифицирани кланици, в които произведеното по биологичен начин месо да не се смесва с продукцията на конвенционалните ферми.

В момента фермерите нямат гаранция, че ако инвестират в сетификация, вложенията им ще се оправдаят, коментира Благовеста Василева, собственик на първата сертифицирана ферма за производство на биотелешко месо в Източните Родопи. Стопанството е сертифицирано за това производство през 2009 г. Според нея производството на биомесо в момента се спира най-вече от скъпите процедури и липсата на подходящи кланици.

Според Веселина Ралчева интересът на потребителите към всички видове биохрани расте и е напълно възможно месото от биоферми да бъде реализирано освен чрез износ, и на българския пазар. Тя допълни, че липсата на подпомагане е причината досега в България почти да няма биологично произведени месо, млечни продукти и яйца.

Производителите освен това смятат, че биоземеделието в момента не се разглежда като приоритетен за страната сектор, въпреки твърденията на политиците. Фермерите изтъкват, че заложените 103 млн. евро в мярка “Биологично земеделие” към новата ПРСР не предполага растеж, а запазване на обема на сектора в сегашния му вид.

Въпреки че са разработени Национален план за развитие на биоземеделието 2007-2013 и Стратегия за развитие на биоземеделието 2013-2020, за прилагането на разработените документи не е бил предвиден финансов ресурс, заяви Ралчева.

Продукцията като цяло се изнася непреработена, заради липсата на целенасочена подкрепа  за преработката на биохраните. Това е и причината добавената стойност от този вид производство да отива основно извън страната, коментират фермерите.

Според тях секторът трябва да реши един много сериозен проблем през следващите години – дистрибуцията на продуктите. В момента няма специализирана борса за биохрани, а комуникацията между множеството малки ферми и потребителите е трудна.

Производителите обаче са обнадеждени от съобщение на Еврокомисията, според което се очаква на 25 март Брюксел да представи предложение за преразглеждане на правилата за биологично земеделие, заяви Петранка Гагова. Фермерите очакват да бъдат представени правила, които да премахнат част от пречките за развитие на биологичното земеделие в Европейския съюз, сред които неясно законодателство, технически и структурни препятствия за преминаване към биопроизводство, високи разходи за сертифициране.

От асоциацията изтъкват, че  българските биопродукти имат шанс да завоюват нови пазари. По данни на организацията търсенето на екохрани в световен мащаб расте непрекъснато през последните 20 години. Оборотът от продажбите на биопродукти в края на 2010 г. се оценява на 59 млрд. долара, като увеличението за периода 2000 - 2010 е повече от три пъти.

По данни на ЕК през последните 10 години пазарът на биопродукти в Евросъюза е нараснал четири пъти и органичните храни, продавани в ЕС, са все по-разнообразни.