75% от избирателите не биха продали гласа си, сочи проучване

74,6 на сто от избирателите не биха се съгласили да гласуват срещу пари, показват данни от изследване на Центъра за анализи и маркетинг. 4,4% биха гласували срещу не по-малко от 500 лева за определена политическа сила, а 0,7 на сто - срещу не по-малко от 200 лева.

Според данните от проучването 2,9% биха продали гласа си срещу не по-малко от 100 лева, а 2% - срещу поне 50 лева.

От Центъра посочват още, че спрямо проучванията за парламентарните избори през 2013 година, броят на тези, които са склонни да гласуват срещу възнаграждение, не се е променил съществено. Сега обаче те са по-склонни да продадат по-евтино гласа си - миналата година само половин процент са казали, че срещу 50 лева са готови на това, уточни социологът Юлий Павлов.

Проучването на Центъра за анализи и маркетинг е проведено в периода от 5 и 10 септември сред 1021 пълнолетни граждани и е самофинансирано от социологическата агенция. Според получените резултати, ако изборите бяха днес, ГЕРБ би спечелила 36% от гласовете на българските гражданите, „БСП - Лява България” - 22%, а ДПС - 15%. За Реформаторския блок биха гласували около 6% от избирателите с право на глас, за Патриотичния фронт- 4,8%, а коалицията около България без цензура би била подкрепена от  малко над 4% от гласоподавателите.

Още две политически сили имат сериозен шанс да прескочат 4-процентовата бариера. Това са АВБ и „Атака“, като всяка една от тях печели симпатиите на около 3.5% от избирателите. Според Юлиий Павлов те не могат да бъдат отписани, но в следващия парламент няма да има повече от 6 партии.

Социологът обясни, че при това положение три са възможните сценарии за броя на партиите в следващия парламент - с шест, пет и четири партии.

При шест партии в парламента ГЕРБ биха имали 98 депутати, "БСП лява България" - 60 народни представители, ДПС - 41, Реформаторският блок -16 депутати, Патриотичният фронт - 13, България без цензура - 12. При пет партии в парламента депутатските места биха се разпределили така - 103 за ГЕРБ, 63 за "БСП лява България", 43 за ДПС, 17 – за Реформаторския блок, 14 - за Патриотичния фронт. При четири партии в НС ГЕРБ биха имали 109 депутати, "БСП лява България" - 67, ДПС - 46, Реформаторският блок - 18.

Ако в парламента влязат 4 или 5 партии, евентуална коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок би получила 120 или повече депутати.

Според Павлов възможен съюзник на ГЕРБ, освен Реформаторския блок, е Патриотичният фронт. Той очаква дву- или трипартийна коалиция в следващия парламент, в който БСП и ДПС са извън властта.

Изследването сочи още, че според 31,2 на сто от анкетираните за страната е по-добре след изборите да бъде управлявана от еднопартийно правителство, за 20,3 на сто - да бъде създаден коалиционен кабинет от две политически сили, а за 19,9 процента - да бъде създаден коалиционен кабинет от три или повече политически сили.

28,6 на сто от анкетираните заявяват, че по-скоро смятат да се възползват от правото на преференциално гласуване на предсрочните парламентарни избори, 25,1 на сто отговарят - по-скоро не. 24,6 на сто все още не са решили. Преди европейските избори 50 процента са твърдели, че ще се възползват от това право, припомни Павлов.

Нито една личност няма положителен рейтинг, при всички недоверието е по-голямо от доверието, дори при лидера на тази класация от доста време Кристалина Георгиева - с доверие 32,6 на сто, коментира Павлов. Втора е Йорданка Фандъкова с 28,2 на сто, а трети - Бойко Борисов - 27,4%. Росен Плевнелиев е четвърти с 25,9 процента доверие.

От Центъра са измерили и доверието към главния прокурор Сотир Цацаров - 15,8 на сто и към Иван Искров - 4,1 на сто.