Колкото повече партии влязат в 43-то Народно събрание, толкова повече хора ще се чувстват представени в парламента. От друга страна обаче това ще доведе до проблем при сформирането на ново правителство.
Този коментар направи Ирена Тодорова, преподавател в Нов български университет (НБУ) в ефира на Bulgaria on Air. Тя посочи още, че в последните години липсват нови лица в политическото пространство. Новите политически формации всъщност се отцепват от познати партии и това само води до разпръскване на гласовете, посочи още експертът.
Според нея няма нищо ненормално и плашещо, ако не може да бъде съставено правителство и след тези избори, но това ще подсили политическата нестабилност. Тодорова посочи обаче, че за България сценарий като в Белгия, останала без правителство в продължение на години, не е приложим.
В Белгия има независими и работещи институции и местни власти и затова правителствената криза не се отрази върху развитието на страната, уточни още политологът.
Ирена Тодорова посочи още, че досега не е имало правителство, което да е изпълнило предизбораната си програма и вероятно и сега ще се случи същото. Освен това вероятно няма да има самостоятелно управление, затова и платформите няма как да бъдат изпълнени, както са били изготвени.
Експертът посочи, че би могло да има конфликт по някои моменти в управлението, ако бъде сформирана много широка коалиция, която да издигне ново правителство. Тодорова посочи като пример за това отношението към Русия. Външната политика на България обаче трябва да се формира единствено на базата на политиката на ЕС, чиито член сме, допълни още тя.
Проблем обаче е и, че България не знае какво да прави в ЕС и как да допринесе за решаването на проблемите, защото нашите проблеми се срещат и в Европа, обясни от своя страна анализаторът Георги Камов, който също участва в дискусията.
Двамата експерти бяха категорични, че е обща тенденция в Европа и света избирателите да не четат предизборните платформи на партиите и да не базират своя избор на написаното там.


ЕП иска повече пари за подготовка на ЕС за бъдещи кризи
На първо четене: Депутатите одобриха акциза за мощните коли и забраната за търговия с домашна ракия
Все по-малки жилища се строят във Варна
Добавиха нови обекти за финансиране към Капиталовата програма на Община Варна
Залагат средства за подземни контейнери за смет във Варна
По-скъп газ с още 14% през декември, предлага "Булгаргаз"
Airbnb: Регулирането ни в Барселона вдигна цените
Някои предприемачи ще трябва да свалят цените на новите жилища
AI агентът на Airbnb ще резервира в и извън платформата
Airbnb обработва до 40% от запитванията с AI
Колите на Mercedes-Benz сами ще потеглят на зелено
Депутатите подкрепиха акциз до 6000 евро за мощните коли
Audi оцени новата си суперкола на 700 000 долара
GPS принудително ограничава скоростта на шофьори-рецидивисти
Колко харчат най-популярните модели в Европа
34 експерти, 5 дискусионни панела и ключови инвестиционни теми на 15-ото издание на Investor Finance Forum
Как да окажем помощ при катастрофа?
Каква е ролята на втория задържан за убийството на Илиян Филипов?
преди 12 години Преди много години имах съквартирант,който беше завършил висшето си образование в Полша.Питахме го често,как е там и той разказваше различни неща.Веднаж ни разказа за един любопитен факт от историята на Полша,но онази,от Средновековието,когато е била една от големите държави.Тогава поляците толкова се увлекли по демокрацията,че в техния Сейм(парламент),взели решение всеки да има право на вето по всеки въпрос,без да дава обяснения,защо.И станала тя една.Не могли да вземат никакво решение,защото винаги ще се намерел поне един член на Сейма,който да упражни своето "демократично" вето.Резултатите от тази демокрация скоро дали своите плодове.Не минало много време и Полша от велика държава била разкъсана от съседите си.Това го казвам,по повод на такива умотворения,при това казани от преподаватели.Представям си, с какъв бълвоч пълнят главите на студентите. отговор Сигнализирай за неуместен коментар