За първи път от четвърт век издръжката на живот у нас намалява

За първи път в 25-годишната история на периодичните изследвания на издръжката на живота в България се наблюдава средногодишно намаление в края на 2014 г., сочи анализ на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Според данните издръжката на едно 4-членно домакинство (2 възрастни с 2 деца)  в края на миналата година е струвала 2247 лева, което е с 0,1 процент по-скъпо спрямо предходното тримесечие, но с 0,6 процента по-евтино на годишна база.

За да покрива задължителните си разходи за образование, здравеопазване и жилище и да се храни съобразно необходимите норми, месечните доходи на домакинството трябва са около 2247 лв.

Основните фактори за намалението на стойността на издръжката на живота според КНСБ са намалението на цените на електроенергията на три пъти от началото на 2013 г. и поевтиняването на горивата, понижението на цените на захарта, маслодайния слънчоглед и олиото на международните борси, продължаващата слаба инфлация в страните от ЕС, както и плахото нарастване на крайното индивидуално потребление.

Запазва се тенденцията, наложила се вече втора година, около 80% от домакинствата в страната да живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота. 

Повече от половината са домакинствата с доход на лице до минималната работна заплата (МРЗ) от 340 лева, а той представлява около 60% от необходимите средства за издръжка на живот, отчитат още от Института.

Според данните на НСИ средномесечният общ доход на лице от домакинство през третото тримесечие на 2014 г. достига средно около 398 лв., което представлява 70,9% от необходимите средства за издръжка на живота.

С общ доход на 1 лице от домакинството до размера на МРЗ (340 лв.) са 52,3% от домакинствата в страната (около 3,773 млн. лица). Наблюдава се увеличение с 26% спрямо същия период на 2013 г., което основно се дължи на увеличаването на МРЗ от началото на 2014 г.

Домакинствата с общ доход на 1 лице над издръжката на живот (562 лв.) са около 19,3%, което представлява около 1,392 млн. лица.

Целият анализ е публикуван в сайта на КНСБ