Над 50% от оборота на търговските вериги се дължат на български продукти, заявиха на пресконференция представители на търговски вериги, членове на Сдружението за модерна търговия.
В момента търговските вериги са с пазарен дял от 35 – 37% в България при общ размер на пазара на хранителни стоки за около 10,3 млрд. лв. на година. „Между 70 и 90% от плащанията са към български фирми“, заяви изпълнителният директор на „Билла“ Николай Петров.
Представителите на търговските вериги посочиха, че чрез тях българските производители основно изнасят в съседните балкански страни и Централна и Източна Европа.
Едно от предизвикателствата пред бранша е адаптирането на марките към вкуса на европейските потребители, посочи Милена Драгийска, изпълнителен директор на Lidl. Тя посочи за пример характерния сметанов вкус на киселото мляко в Европа, който е по-различен от по-киселия вкус на продукта у нас. Драгийска коментира, че за четирите години, през които веригата е в България, над 25 български доставчици са излезли чрез нея на чужди пазари.
Тя защити практиката веригите да продават продукти под собствени марки, като заяви, че така производителите натоварват по-пълноценно собствените мощности.
Въпреки това обаче основното предизвикателство за търговските вериги остава сивият сектор, който по думите на Николай Петров има около 30% ценово предимство, като се спестят ДДС и осигуровките.
Христо Петров от „Кауфланд“ посочи още, че за 2015 г. веригата е сключила договори за изкупуването на 6 млн. тона картофи. „Трудно намираме партньори с обучен персонал и логистика за доставки“, отчете той. По думите му чрез търговската верига над 20 фирми изнасят продукцията си в Чехия, Полша, Словакия, Румъния, Хърватия, а изнасяните продукти са вино, плодове и зеленчуци, хлебни и макаронени изделия, захарни изделия, козунаци, халва.
Богдан Борисов, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, отчете, че заради руското ембарго лично той като производител е загубил договор с „Метро“ – Москва. Според него като цяло ембаргото е нанесло сериозен удар за млечния сектор в България.
„Напоследък някои нелоялни търговски практики отпаднаха, но не всичко е постигнато“, поясни по повод стария конфликт между производители и търговски вериги Мариана Кукушева от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите.
На въпрос за опитите да се прокара законодателство за сектора Йордан Матеев от сдружението заяви, че най-добрата практика според организацията е саморегулацията. Той допълни, че веригите са за създаването на механизъм, чрез който да се решават спорни въпроси, но категорично срещу законодателна намеса в бизнес отношенията.
Най-добрата регулация е самият пазар, допълни и Николай Петров. „Дълго време ние бяхме в окопите, без да разбираме, че с производителите сме от една страна. Започнахме да си говорим много по-добре и това доведе до подобряване на бизнес средата“, заяви той.


Убитият мъж на Младежкия хълм в Пловдив е от Кричим
Кола се преобърна по таван на тротоар
Това са последните дни, в които цените ще се изписват в лева и в евро по закон
Хванаха за ден 29 шофьори с алкохол или наркотици
Три главни дирекции поемат дейностите на Регионалните здравни инспекции
Системите за съхранение на енергия в Европа напредват, регулациите изостават
Конкуренцията от китайските AI модели започва да става убийствена
Китайски 2-минутни микродрами станаха индустрия за 11 млрд. долара
Как неизвестен гигант се превърна в риск за пазара на желязна руда
Стратегията за растеж на Kendra Scott
Създателят на Juke поема глобалния дизайн на Nissan
Китай забранява сините светлини на автопилота
Коя е най-търсената екстра при покупка на нов автомобил
Защо производителите възродиха забравената електрическа турбина
Новите коли крият опасност, за която малцина знаят
Цветните и ярки джапанки превзеха лятото
Как тренировките и ходенето пеш помагат на женското здраве
Хейли Бийбър вдигна градусите по розов бански
Как се държат мъжете, които не уважават жените?
преди 11 години Всъщност.... са от много сериозно изнудвани български търговци, които по 6-8 месеца не могат да си получат парите за доставена стока на МОЛ-овете. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Сега искате се върним в 1-ви курс икономика ли? Разполгаемият доход, като не може да отговори на качествените продукти, аджеба какво ще се купува? Такова понятие като ниши стоки да сте чували? А иначе ако на теория в една верига се търсят 10% от такова качество за което говорите, то веригите ако предложат 50% от мястото за такива стоки се пита какво ще стане? Пак при равни други условия, хората ще отидат при малките магазини и ще си ги купят отново. А иначе и сега веригите имат качество, щом си го купувам и съм доволен и ред други хора, не виждам къде е проблема. Все едно да отиде във автокъща и да кажете, абе те тези продават ***, няма някакви S класи, A 8-*** и т.н. а само някви трошляци тойоти, ходни, опели прозиведени след 2005. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 11 години Е като искаш качеството намери си го има такива магазини, кой те кара да купуваш от веригите? Каквото се търси такова се предлага във веригите. Като отидеш в бутиковите магазини и от птиче мляко ще намериш. отговор Сигнализирай за неуместен коментар