Има ли опасност България да бъде заобиколена от системите за пренос на газ?

Данъкоплатците ги финансират, а после плащат неустойките и кражбите след техния крах. И започва нов цикъл на търсене на идея за вавилонско начинание, какъвто е и случаят с българския газов хъб", недоумява Станчев.

Илиян Василев пък посочва, че Москва цели максимално да увеличи психологическия натиск и върху европейските страни (и особено върху България) с виртуалните си схеми за заобикаляне на трасета - през Гърция и северно разклонение през Македония за Сърбия и Унгария. Отговорът на Азербайджан е връщането му към проекта "Набуко" или по-скоро за транзит на азерския газ през България.

"Икономическата логика е именно азерският газ да потече на север през България, защото увеличение на реалните потребности от неруски газ за индустрията и бита в Централна и Източна Европа има преди всичко в страните по трасето на "Набуко" - от порядъка на 15-20 милиарда куб.м. годишно, без да се отчита украинският пазар. В това отношение трансадриатическият газопровод към Италия е по-малко състоятелен", твърди Василев.

Той уточнява, че не е нужно да се чака реализацията на големия "Набуко-Запад", за да се осъществят междинни и по-евтини варианти като мини или миди-Набуко - например да се работи за интегрирането на съществуващите газопреносни системи, изграждането на липсващите интерконектори и разширяването на съществуващите газохранилища в България и съседните ѝ държави, уточнява Василев.

Василев припомня, че се очаква решението по антитръстовото разследване на ЕК срещу Газпром и е възможно това още повече да ограничи полето за виртуални игри и противопоставяне от едни страни-членки на други.

"Идеята, че Газпром ще може самостоятелно да финансира и реализира заобикаляща България инфраструктура през Западните Балкани, е поредната утопия, в която желаното се приема за действителност. Новите проекти за пренос на газ към Европа от Изток с голяма вероятност ще се отворят и за руски газ, но ако балансираното му присъствие в тях не е регулирано, те ще са обречени. Колкото повече Кремъл злоупотребява с руския газ като политически инструмент, толкова повече неговата роля и значение за Европа ще намаляват. Използваният от Кремъл като "бухалка" руски природен газ нанася огромни щети най-вече на монополиста Газпром - спадаща капитализация и очаквани още по-големи загуби заради по-слабите продажби и свиването на пазарните дялове", уточнява Василев.

Той е уверен, че сам по себе си руският газ не е проблем, а само фактор с прекомерно висок политически риск. Което пък принуждава страните от Централна и Източна Европа форсирано да диверсифицират източниците си, понякога дори и с цената на по-големи краткосрочни разходи - като един вид застраховка срещу бъдещи злоупотреби на Кремъл с монополно положение, казва експертът.

Задачите пред София

България не е и няма да бъде голям потребител, независимо, че през следващите 15 години страната може да увеличи двойно потреблението си на природен газ. "Ако успеем да насърчим потреблението и инвестициите в проучване и добив, ако реализираме всички интерконектори и то с достатъчен капацитет, ако разширим възможностите за газосъхранение на територията на страната и предложим конкурентен транзит през нея (с много входни и изходящи точки), то тогава действията на Газпром няма да имат такова отражение върху България", уверява Илиян Василиев.