Намаление на сивата икономика със 7 пункта носи 2 млрд. лева в бюджета

Около 2 млрд. лева повече може да постъпват всяка година в бюджета, ако се намали със 7 процентни пункта сивият сектор в България. Това каза председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев и член на Икономическия и социален съвет (ИСС), цитиран от пресцентъра на Съвета.

Велев представи становището на институцията относно развитието на сивата икономика у нас.

Той посочи още, че изкривяването на конкурентната среда в страната заради прекомерно големия сив сектор на икономиката (над 32%) ощетява коректните работодатели. Той отбеляза, че контрабандата на тютюневи изделия, измамите с ДДС и неспазването на митническите процедури ощетяват силно честния бизнес и бюджета.

В становището на ИСС се посочва, че през последните години е въвеждан значителен брой политики за ограничаване на сивия сектор, сред които свързване на касовите апарати с Националната агенция по приходите, задължителна регистрация на трудовите договори и минимални осигурителни доходи, ограничаване на разплащанията в брой и т.н.

Констатацията обаче е, че тези политики и мерки са имали краткотраен ефект. До голяма степен това се дължи на липсата на интегрален подход, на ясна вазимообвързаност, актуализация и надграждане на отделните политики, посочват от Съвета. В същото време институцията отчита и висока степен на социална толерантност на българското общество към „сивите практики“.

От ИСС препоръчват в своето становище усилията да се насочат в четири области, в които са концентрирани традиционно основните проявления на неформалните практики. Това са нарушенията на трудовото и осигурителното законодателство, практиката за обявяване на по-ниски обороти и печалби от фирмите, укриването на мита, акцизи и данъци, както и корупционни  практики при печеленето на обществени поръчки.

По отношение на нарушенията на трудовото законодателство мерките трябва да бъдат насочени срещу некоректното съставяне на трудовите договори – по отношение на размера на заплатите и продължителността на работното време, нарушения на правото на отдих, почивка и отпуск и други.

Щетите от неформалната икономика търпят всички – и тези, които са в нея, защото са им отнети трудовите и социални права, и тези, които са извън нея, заради намалените постъпления в бюджета, каза Пламен Димитров, който е председател на комисия в ИСС, президент на КНСБ и също докладчик по становището.

„Много вреди причиняват фирми, които наемат работници от агенции за временна заетост“, коментира още той и посочи конкретни случаи на големи строителни фирми, които са спечелили търгове и после “обрастват“ с подизпълнителни фирми, в които не винаги се спазва трудовото законодателство.

В своето становище ИСС настоява за законодателни промени, сред които и възприемане и налагане в националното законодателство на дефиниция на неформалния труд.