Българският бизнес е по-недисциплиран и от гръцкия при плащане на дългове

Делът на редовните плащания между бизнеса се подобрява - от 70% през 2014 година до 74% през тази година. Това показва анализ на колекторската компания EOS, представен пред журналисти днес. Въпреки позитивните данни страната ни е на дъното в Европа и нивото на платените задължения в падеж е същия като в обхванатата от криза Гърция.

Тези данни поставят интересен аспект на фона коментарите, че България е привлекателна дестинация за гръцки бизнесмени, които искат да преместят бизнеса си у нас, подгонени от предстоящи тежки реформи.

От данните на EOS е видно, че средно в Европа в падеж се плащат 78% от задълженията, като този процент е най-висок в Германия (83%), Австрия (81%) и Белгия (80%). 

Все пак от колекторската компания отчитат подобрения по отношение на забавените плащания у нас. През 2015 година отписаните и забавени плащания на бизнеса са 28%, спрямо 33% през 2014 година. Гражданите бавят или оставят неплатени 22% от своите фактури, спрямо 26% през миналата година.

Срокът за отсрочено плащане у нас е средно 33 дни, а периодът на забава се скъсява със седмица - от 29 дни през 2014 година до 22 дни през 2015 година. По този показател страната ни е съизмерима със средното ниво за Източна Европа - 21 дни. 

Данните по сектори показват най-голямо подобрение на събираемостта на вземанията в сектора на търговията - забавените фактури се плащат за 22 дни, вместо за 33 дни. Подобрение има и в другите сектори - промишленост (от 28 дни на 20 дни) и услуги (от 26 дни на 25 дни). 

Като основна причина за забавяне на плащанията са временните парични затруднения на фирмите и просрочени плащания на собствени клиенти. Това означава, че междуфирмената задлъжнялост има сериозно влияние, посочи управителят на EOS Райна Миткова - Тодорова. Забавените плащания предизвикват липса на ликвидност (40%), намалени печалби (38%) и невъзможност да бъдат открити нови работни места (22%), посочват още данните на компанията.

По отношение на забавените плащания на гражданите влияние върху просрочията има безработицата и временна липса на парични средства. Данните показват, че намалява делът на неплатени сметки заради свръхзадлъжнялост (от 26% до 15%) като причина за забавяне на плащанията.

От EOS отбелязват и че българският бизнес вече все по-малко пренебрегва просрочените плащания - двойно намалява броят на фирмите, които не правят нищо, за да си върнат задължения - от 6% на 3%. 57% от фирмите разчитат на вътрешни ресурси да събират задължения, а останалите - на колекторски фирми и адвокатски кантори.