Износът към ЕС спада за пръв път от 8 месеца

Актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ) за търговското салдо разкриват няколко положителни и няколко отрицателни тенденции.

Ако започнем с негативните, то първата е, че през юли износът само за държавите членки на Европейския съюз (ЕС) спада за пръв път от 8 месеца. Вторият отрицателен извод е, че ръстът на общия износ е най-бавният също от 8 месеца насам, с което приносът му за икономическия растеж през третото тримесечие се поставя под въпрос, макар че е прибързано да съдим само от данните за един месец. Третата лоша новина е, че НСИ не ревизира нагоре данните за износа за миналата година, с което 2014 г. остава първата с понижение на експорта от пет години насам.

Добрите новини са, че, първо, през юли все пак има растеж на общия износ, което ще позволи на експорта да остане един от основните двигатели на икономиката през 2015 г. Втората добра новина е, че прирастът на експорта в седмия месец се дължи изцяло на търговията с трети страни. Там основни търговски партньори са държави с икономически проблеми и евтини валути като Турция, Русия и Китай, но по-скъпите за тях евро и американски долар очевидно са добре дошли за българския експорт. Третата добра новина от данните е, че вносът продължава да расте, което е сигнал за едно по-силно вътрешно търсене – факторът, който също до голяма степен подкрепи икономическия растеж през второто тримесечие.

През юли 2015 г. общият износ възлиза на 4,1 млрд. лв., като се повишава само с 2% на годишна база. Това е най-бавният ръст от ноември 2014 г. насам, когато всъщност експортът спадна с 3,1% на годишна база. За сравнение – през юни износът скочи с 8,7% на годишна база. Така за периода януари-юли 2015 г. темпът на прираст на експорта се забавя до 9,4% след отчетените 10,9% през първото полугодие. През 7-месечието от България са изнесени стоки общо на стойност 26,5 млрд. лв.

Що се касае до вноса – той записва най-бързия си растеж от март насам и е шести пореден месец с ръстове. През юли импортът се повишава със 7,9% на годишна база, като през месеца стойността му се равнява на 4,7 млрд. лв. Прирастът се дължи изцяло на търговията с ЕС, откъдето в стойностно изражение са внесени с 11,8% повече стоки спрямо юли 2014 г. От началото на годината вносът достига 30,2 млрд. лв., което е с 5,3% повече спрямо периода януари-юли 2014 г.

Така през първите седем месеца дефицитът по търговското салдо намалява със 760 млн. лв., или със 17%, спрямо същия период на 2014 г. до 3,72 млрд. лв. Само през юли обаче недостигът се равнява на 647,8 млн. лв., като е със 70% повече спрямо регистрирания през юли 2014 г. дефицит за 381 млн. лв.

Първи спад на износа за ЕС от 8 месеца

През юли експортът за основния ни търговски партньор – страните членки на ЕС, записва първото си понижение от ноември 2014 г., когато всъщност експортът за Стария континент се смъкна с 0,5% на годишна база. Спадът сега е от 0,6% на годишна база. Все пак за периода януари-юли 2015 г. износът е нагоре с 10,1% и възлиза на 16,8 млрд. лв., 2,62 млрд. лв. от които са отчетени само през юли.

Юлските данни на НСИ повдигат въпроса и за състоянието на европейската икономика през третото тримесечие – ако Европа се задъха в периода юли-септември, то това неминуемо ще се отрази на нашите износ и растеж. А вече има прогнози за охлаждане на икономическия ръст у нас през втората половина на 2015 г.

Същевременно през юли българското търсене на европейски стоки е най-високото от март насам. В седмия месец на годината НСИ регистрира 11,8% годишен ръст на импорта от Европейския съюз и покачване от само 1,4% на вноса от трети страни. Ниските цени на суровините изглежда са сред основните причини за по-високия обем на вноса. Цифрите могат да се тълкуват и като сигнал за по-силно вътрешно търсене.

Към юни, докогато са последните подробни данни на НСИ за търговията с държавите членки на ЕС и когато експортът скочи с 13%, се вижда, че най-силен стимул за българската търговия оказва доброто състояние на икономиките на Германия, Италия и Румъния, към които през периода сме изнесли най-голям обем стоки.

Трите страни, заедно с Гърция, Франция и Белгия, формират 70,5% от българския експорт за Европа. Топ 10 по най-голям обем на показателя допълват Обединеното Кралство, Холандия, Полша и Австрия, които също се радват на съживяващ се растеж.

Към края на юни износът към най-голямата европейска икономика – тази на Германия, се увеличава с двуцифрени стойности, а именно – с внушителните 14,4% до 2,89 млрд. лв. Вносът е нагоре с 15,1% до 3,3 млрд. лв., разкриват данните на НСИ, обобщени в таблицата.

Обемът на изнесените стоки за Италия е с 9% по-голям. Докато вносът расте с 2,8% до 1,88 млрд. лв., износът се повишава до 2,15 млрд. лв. Италианската икономика се съживява след мъчителната рецесия и това видимо се отразява и на българската търговия. С Италия поддържаме положително търговско салдо към края на юни 2015 г.

Румъния е внесла български стоки за 1,72 млрд. лв., което е годишен ръст от 9,5 на сто. Ние сме внесли румънски стоки за 1,71 млрд. лв., т.е. същото количество, което сме внесли от северната ни съседка в периода януари-юни 2014 г.

През този период износът към Гърция се покачва със 9,8% на годишна база до 1,46 млрд. лв., като не е повлиян от кризата, белязала най-вече второто тримесечие на годината. Натискът върху вноса също е минимален, след като към края на май статистиката отчете 1,2% спад на импорта, но сега към края на юни НСИ регистрира минимален ръст от 0,4% на вноса от Гърция до 1,19 млрд. лв.

През първото полугодие износът към Белгия се повишава с 5,6%, към Франция спада с 0,2%, но скача с 20,2% към Великобритания, с 14% към Холандия и с близо 15% на годишна база към Полша.

Търговия на България с ЕС - разбивка по страни към юни 2015 г. (в млн. лв.)