Около 17,5% от работещите българи са в сивия сектор

В сивия сектор в България през 2016 г. са заети около 17,5 на сто от работещите. Това сочи проучване на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД), изготвено за Инициативата за развитие и интегритет на Югоизточна Европа, предаде БТА.

В изследването са включени както заетите без трудов договор, така и тези, които получават и заплата в плик - сума извън указаната в трудовия договор, заяви Руслан Стефанов, директор на икономическата програма на ЦИД.

Стефанов отбеляза още, че наетите без трудов договор обикновено са много малко – около 1-2%.

По думите му България е в сравнително по-добра позиция от страните в Западните Балкани, които все още не са членове на ЕС. 

Според проучването делът на заетите в сивия сектор в Югоизточна Европа и Турция през 2016 г. варира - между една пета от всички заети в Хърватия и четири пети в Косово. Над 20 процента е недекларираната заетост в Македония.

Един от основните проблеми както в България, така и в Югоизточна Европа, е липсата на доверие в институциите. Друга причина за укриване на доходи, дори в страни с ниски данъчни ставки като Македония и България, е усещането на хората за несправедливостта на системата - данъчната тежест се стоварва по-силно върху хората с по-ниски доходи.

От тази гледна точка един от най-важните дебати, който ще се води в страната ни, според Стефанов, е за справедливостта на данъчната система.

Най-характерно за България е, че хората не работят изцяло в сивата икономика, а декларират само една част от доходите си, а останалото получават "на ръка", каза проф. Колин Уилямс от Университета в Шефилд.

По думите му това не е изцяло неформална заетост и поради това е много трудно да бъде открита. Според Уилямс трябва да се търси решение на причините, довели до недекларираната заетост, а не да се борим с последиците.

„Хората не разбират връзката между данъците, които плащат и обществените услуги, които получават“, каза проф. Уилямс.

Това изисква информационна кампания за образоване на гражданите, както и промени в държавните институции, посочи той и допълни, че хората трябва да имат усещането, че получават нещо реално срещу своите данъци.