Новата роля на България в опазването на външните граници на Европейския съюз

Заради мигрантите Европа укрепва със средства и персонал една от своите граници, смятана за най-рискова, пише днес италианският всекидневник "Манифесто", цитиран от БТА.

Става дума за границата между България и Турция, където днес дебютира новата европейска гранична и брегова охрана в присъствието на българския премиер Бойко Борисов, на еврокомисаря по миграцията, вътрешните работи и гражданството Димитрис Аврамопулос и на бившия директор на Фронтекс и настоящ шеф на новия полицейски корпус Фабрис Лежери.

Дебютът бе предшестван от взетото през седмицата решение на Брюксел да отпусне 108 млн. евро, които София трябва да похарчи за издигане на нови бариери срещу мигрантите редом с онези, които вече са изградени на границата с Турция, както и за закупуване на 50 автомобила за наблюдение на граничната полоса. Допълнително още 52 милиона евро очакват разрешението на Европейската комисия (ЕК).

България - една от най-бедните страни в ЕС, придобива по този начин жизненоважно значение за изготвената от Брюксел стратегия за спиране на притоците от мигранти и бежанци, който се стремят да достигнат Европа. Фактът, че от всички външни граници отново е решено да се даде предимство на държава, граничеща с Турция, изглежда потвърждава съмненията на онези, които смятат за все по-изложено на риск споразумението за мигрантите, подписано през март с Анкара. От днес още 130 души ще се присъединят към онези 192, които бяха изпратени в страната от Фронтекс.

Европейската агенция за гранична и брегова охрана, утвърдена през юли от Европейския съвет, може да разчита през 2016 г. на бюджет от 238 млн. евро, който ще нарасне до 322 млн. към 2020 г. Поставеното днес начало представлява своеобразна генерална репетиция в очакване на 6 декември, когато ще бъде задействана групата за бърза намеса в състав от 1500 души, с които са се ангажирали страните членки, като Италия ще участва със 125 души.

Задачата на групата ще бъде да се намесва по решение на Съвета на ЕС при евентуални извънредни ситуации, които могат да възникнат в случай, че дадена страна не е в състояние да защити своите граници, поставяйки на риск Шенгенското пространство. За 6 януари догодина е предвидено задействането на подразделение, което ще се занимава изключително с репатриране на мигранти.

Съгласно данните изнесени от ДАБ (Държавна агенция за бежанците) от началото на годината до края на септември в страната са влезли 14 728 бежанци, преобладаващата част от които пристигат от Афганистан. Други 10 хиляди са напуснали центровете за прием в търсене на жилище в други населени места в очакване на отговор на молбите за убежище. Независимо от това новопристигналите предизвикват пренаселване на центровете, в които сега пребивават 5568 мигранти или 7 процента повече от техния капацитет. Тези данни са накарали правителството да разпореди изграждане на два нови центъра с 800 места.

В тази извънредна ситуация, свързана с пренаселеността, както и с трудното съжителство между мигрантите и местното население, правителството замисля прилагането на остри мерки, които ще влошат и без друго тежките условия за мигрантите.

Преди два дни председателят на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред в парламента Цветан Цветанов обяви, че се обмисля възможността центровете за прием да бъдат превърнати в затворени места, от които мигрантите да не могат да излизат, както правят досега. Освен това във вътрешността на центровете ще бъде наложен полицейски час, чието спазване ще бъде съблюдавано чрез масирано присъствие на силите на реда. Всичко това се прави, обясни Цветанов, за да се избегнат безредици и напрежение сред местното население.

За съжаление през последните месеци не липсваха случаи, понякога тежки, на нетърпимост спрямо мигранти, срещу които влязоха в действие и паравоенни формации с цел да спрат успелите да премината границата откъм Турция. Надеждата е, че новата европейска гранична охрана най-малкото ще сложи край на подобни явления.