Може ли да се преодолее демографската катастрофа в България?

Когато през 2007 г. България се присъединява към Европейския съюз (ЕС), страната има най-ниския жизнен стандарт от всичките 27 страни, посочва се в анализ на Берлинския институт за население и развитие, цитиран от агенция Фокус.

По това време средно българите разполагат с 4 300 евро годишно. Средностатистическата сума за ЕС е шест пъти по-голяма. Въпреки това българите тогава са оптимистично настроени за бъдещето си, защото през годините се случиха и много подобрения, посочва се в анализа.

От началото на XXI век БВП на страната нараства с 50%. Броят на работещите се увеличи с половин милион, а безработицата падна от 20% през 2001 г. до около 7%, подчертава се в доклада.

Обещанията за просперитет, дадени по време на политическата трансформация през 90-те години, изглеждаха изпълнени, а членството в ЕС бе символът и признанието на този успех.

За съжаление, с началото на световната икономическа криза България понесе тежък удар. От 2008 до 2009 г. БВП се сви с 4%. Хиляди работни места бяха изгубени, най-вече в сектори, които преди това се радваха на успех – строителството, търговията, текстила и туризма. Броят на работещите в България днес е с 330 хил. души по-малко, отколкото през 2008 г. Близо 40% от населението е заплашено от бедност и социално изключване, а България остава най-бедната страна в ЕС, констатира Институтът.

Демографските промени пречат на шансовете за просперитет 

Демографското развитие на страната прави трудно и наложително да се намали разликата в богатството с останалата част от ЕС. Това е така, защото България претърпява необичайна демографска трансформация. Не само, че българките имат по-малко деца, както и всички други европейки, но и здравната система е толкова разнебитена, че България има втората най-ниска продължителност на живота в Европа след Литва. Средно българите живеят 74,7 години.

През първите десет години от членството си в ЕС България загуби 4,4% от населението си заради повече смъртни случаи, отколкото раждания. Това е повече от всяка друга страна в ЕС.

В допълнение към това хиляди граждани емигрират всяка година в търсене на по-добър живот. Това са най-вече жителите на по-бедните северни части на страната. Тъй като много от тях са млади хора, тенденцията за намаляване и застаряване на населението се засилва още повече.

България е петата най-застаряваща нация в ЕС със средна възраст 43,6 години. Смята се, че в резултат на тези демографски развития през 2050 г. населението на страната ще бъде едва 5,6 млн. души. Това е с 1,5 млн. по-малко, отколкото днес. В такъв случай ще има само 1,5 работещи за всеки човек над 64 годишна възраст. В момента съотношението е три към едно.

Данните показват, че застаряването в България ще бъде още по-ясно изразено, отколкото в Германия, която в момента е първенец по средна възраст за ЕС. Освен това България ще бъде по-сериозно засегната, отколкото Германия, защото населението на последната има по-голяма финансова сигурност на старини. Ситуацията е съвсем различна в България, където 46% от жителите са заплашени от бедност на старини.

Предвид тези развития става изключително наложително да се затвори разликата в богатството с другите страни. Тук ключът е продуктивността, което ще рече средностатистическата производителност на работещите. Смята се, че продуктивността ще трябва да се увеличава с по 4% годишно, за да може България да достигне средните нива на ЕС през 2040 г.

Между 2010 г. и 2015 г. продуктивността в България обаче нараства с 2,5% годишно. За да се насърчи продуктивността в бъдеще, българската икономика трябва да бъде модернизирана. В момента страната произвежда основно продукти в дъното на класацията за добавена стойност. Няма друга страна от ЕС, която да има по-малък експорт на високотехнологични продукти. Заради лошата инфраструктура и голямата корупция България има и малка притегателна сила за чуждестранни инвеститори, пише изданието.

Образованието като ключов проблем