Кунева: Антикорупционният дебат се нуждае от повече аргументи и обща национална цел

Антикорупционният дебат се появи, защото работата на настоящите закони и институциите, които ги прилагат, беше отчетена като недостатъчна - както от европейските ни партньори, така и от неправителствения сектор. Това каза в интервю за БНР Меглена Кунева, председател на „Движение България на гражданите“. Бившият вицепремиер призова дебатът за антикорупционното законодателство да бъде воден с повече аргументи, с повече спокойствие и с обща национална цел.

Според Кунева при доброто управление законите се явяват като следствие на стратегия, а в страната ни вече е натрупан и анализиран опит от прилагането на нормативната база в областта на конфликта на интереси, проверяването на имуществото и имуществените декларации и отнемането на противозаконно придобитото имущество. Въз основа на този опит е разработена актуализирана преди три години стратегия. 

Вече 5 или 6 години ние продължаваме да стоим със сега съществуващата неадекватна ситуация и да се опитваме да измислим закон, който задоволява всички, посочи тя. И допълни, че има необходимост и от промяна в Наказателния кодекс, където трябва да залегнат още по-стриктни текстове за корупцията, която вече е идентифицирана като престъпление.

“Да погледнем Наказателния кодекс, да погледнем други закони, обществените поръчки. Това е истинската борба с корупцията. Това създава среда, а сега този закон наистина няма среда, в която работи”, каза Кунева.

В анализа си на поставения под въпрос от дипломати от западноевропейски държави призив за членството на България в Шенген и еврозоната на председателя на Европейската комисия, бившият еврокомисар подчерта: "Винаги съм била неотклонно на позицията, че механизмът за правосъдие и вътрешен ред не може да се използва като оръжие срещу страната, срещу членството на България в Шенген и в еврозоната".

Според нея всичко друго може да бъде такъв инструмент, включително и еврофондовете, но когато става въпрос за сигурност, механизмът е абсолютно неправилният инструмент, смята Кунева.

В заключение Меглена Кунева изрази съжаление, че страната ни е „загубила темпо“ и не е обсъдила достатъчно така наречените сценарии за развитието на Европа, за разлика от други 18 страни-членки на Европейския съюз, които са разработили собствени „бели книги“ по сценариите за бъдещето на Европа.