София може да заеме лидерска позиция като град на знанието

София може да заеме лидерска позиция като град на знанието с инвестиции в знание и компетенции с много висока потенциална печалба. Тази прогноза направи проф. Янко Янев, член на управителния съвет на Клъстер „София – град на знанието“ по време на уъркшоп – продължение на конференцията „София – град на знанието“ (Sofia Knowledge City), организирана от Investor Media Group и клъстера.

„София е с голям потенциал да стане град на знанието, но има необходимост хората да се събират и да обсъждат предложенията, важна е комуникацията“, посочи като условие за успех д-р Андреас Бранднер, представител на Knowledge Management Associates и модератор на уъркшопа, на който се обсъди каква да е визията на града с конкретни идеи за развитието му.

„В предложенията си заложихте на индивидуалности с визия за развитие на София“, похвали участниците за идеите им той и препоръча да се надгражда, когато се реализират проектите, свързани с културно-историческото наследство.

Практически идеи

"Развитие на икономиката на знанието е една от целите на проекта", подчерта проф. Янко Янев и препоръча ускоряване на развитието на икономиката на София, като се създаде „пазар на знание“.

Той напомни, че България е дала на света компютъра на Джон Атанасов. Янев вярва, че дигиталното поколение трябва да знае историята на знанието и заяви, че е убеден, че бъдещето е на младите хора, които се занимават с химия, физика и математика.

Според учения създаването на София като дигитален град на знанието трябва да е приоритет на проекта, защото в него могат да се включат българите, които работят по света.

„Дали ще е уебсайт или под някаква друга форма, аз не знам, но трябва да се каптира знанието на българската диаспора“, убеден е проф. Янев.

Той вижда развитието на проекта с финансиране по Плана „Юнкер“, „откъдето могат да дойдат много милиони“.

Друга препоръка на учения е да има карта на знанието с какви технологични услуги може да предложи София в различните области, които да са привлекателни за световния пазар.

„Инвестициите в знание са с най-голяма възвръщаемост“, напомни проф. Янев.

Той е на мнение, че за бизнес развитието на града  може да се направи клъстер, и посъветва да се работи с младите хора, които заедно да обсъждат плановете си, за да се съобразят политиците с реалните идеи.

Визия за промяна

Сред идеите на участниците в Sofia Knowledge Café за развитието на София акцент беше образованието в училище.

Те искат промени в образователната система, които задължително да се обсъдят с бизнеса.

Сред недостатъците  е липса на критична маса единомишленици в обществото, с които да се комуникира.

Една от силните страни на София са хъбовете за дуално обучение, академиите към университетите, въвеждането на дуално обучение в училищата.

Развитието на зелена политика и кандидатурата на София за зелена столица със задължителни паркинги за велосипеди, зарядни станции за електромобили, като това изискване се обвърже със санирането на сградите, са част от предложенията на Sofia Knowledge Café.

Сред положителните страни от условието София да стане град на знанието беше посочено наличието  на интернет, който е предпоставка за общуване.

"Град с историческо минало от осем хилядолетия, с богато културно-историческо наследство трябва да е свързан с информационните технолигии и да се дигитализират обектите, за да стане още по-привлекателен като туристическа дестинация", препоръча д-р Трифон Трифонов.

Разделяне на София на обособени зони – исторически център и бизнес зона, беше друга препоръка на участниците.

Идея за споделено пътуване с електромобили в града, предоставяне на дигитална информация за паркоместата, стимулиране на разделното събиране на битове отпадъци, по-сериозна кампания за сигурност допълниха идеите за превръщането на София в град на знанието.

Участниците в Sofia Knowledge Café посочиха проблема с обучението на децата и иновациите, които навлизат в живота, но не се преподават по интерактивен начин.

Финансиране на идеите

Ако знанието се финансира от индустрията, това означава, че знанието е капитал, коментира проф. Янев, при обсъждане откъде могат да дойдат парите за реализиране на иновативните идеи.

София - град на знанието

2 / 4

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Още галерии

Той е категоричен, че градът на знанието е иновативна концепция и при нея инвестициите са рискови, затова трябва да станат приоритет на държавата.

Според него има и междинен начин да се намерят пари чрез публично-частно партньорство  – с подкрепа от държавата и капитала при сериозен контрол.

„Трябва да се предложи пазар на знанието, както вече е направено в страни като Финландия и Израел, за да се осчетоводи това, което се предлага“, смята Янев.

Андреас Бранднер подчерта, че е важна личната инициатива, която ще допринесе за укрепване на имиджа на България и доверието към страната.