До средата на декември ще има концепция за изплащане на втората пенсия

До средата на декември трябва да е ясна концепцията за изплащане на втората пенсия. Към момента няма законови текстове за изплащането на допълнителната пенсия от универсалните фондове, въпреки че първите, които могат да се възползват от нея, ще се пенсионират през 2024 г.

За това информира министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, който участва в конференцията “Еволюцията на пенсионните модели”, организирана от Българската асоциацията на дружествата  за допълнително пенсионно осигуряване (БАДДПО) в България, която отбелязва двайсет години от основаването си.

Министърът напомни, че стремежът при развитието на националната пенсионна система е да се осигури финансовата ѝ стабилност при добра доходност по партидите на осигурените лица.

„През 2015 година бяха направени съществени промени, които да тушират застаряването на населението, изравняване на пенсионната възраст при жените и мъжете, ограничения в ранното пенсиониране, като целта е да останат повече активни хора на пазара на труда, заяви Бисер Петков.

„Пенсионните дружества в България осигуриха най-важната част от пенсионната реформа и към 30 юни броят на осигурените лица е над 4,526 млн. души, а нетните активи са повече от 11,723 млрд. лева.. Пенсионните компании са стабилни и това се доказа с прегледа на активите – средствата на осигурените лица са налице и активите на пенсионно-осигурителните дружества се управляват по добър начин, посочи председателят на БАДДПО Никола Абаджиев. – За периода от 1 януари 2002 г. до 30 юни 2017 г. пенсионните фондове са изплатили на осигурените лица или на техните наследници повече от 1 млрд. лева."

Според Хасан Адемов, председател на социалната комисия в парламента, предизвикателствата пред пенсионната система са „ясни с прослувутата фаза на изплащане“.

„Можем да разчитаме на еволюция на пенсионната система, която трябва да предложи привлекателни пенсионни продукти, които да спечелят доверието на осигурените лица“, посочи депутатът. 

Адекватни пенсии в Европа

„Бъдещето на пенсионно-осигурителните системи ще се диктува от глобалните тенденции, свързани със застаряването на населението и увеличаването на продължителността на живота. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) коефициентът на зависимост – съотношението между пенсионери и лицата в икономически активна възраст ще се повиши и от 28% през 2015 година ще достигне 51% през 2050 година“, съобщи Мати Лепала, генерален секретар и главен изпълнителен директор на на международната Федерация на пенсионните фондове PensionsEurope.

Сред предизвикателствата той изброи промените, които ще настъпят в бъдеще пред разходно-покриваната система от 1-ви стълб, структурните промени на пазара на труда, както и навлизането на технологиите.

„С последната европейска директива имаме и ново предизвикателство, свързано с капиталовата сметка и отчетността на пенсионните фондове. Още стои въпросът за изплащането на трансграничните пенсии, защото сега нормативната база пречи за тяхното изплащане. Трябва да се постигне договореност за деривативните инструменти, използвани на капиталовите пазари при осигуряване на доходността, така че да се избегнат негативните последици. Пенсионната система трябва да е фактор за стабилност на икономическата система във всички страни“, смята експертът.

Коефицентът на зависимост

Лепала предупреди, че коефицентът на зависимост ще оказва все по-голямо влияние в България върху здравното осигуряване, образованието и пенсионната система и върху устойчивостта на публичните финанси като цяло.

„Трябва да се намери балансът между устойчивост и адекватност, защото хората ще спестяват за старини и тук е ролята на частните пенсионни фондове", препоръча международният специалист.

Според него коя е най-добрата пенсионна система представя индексът Melourone Mercer, който отчита адекватността и устойчивостта и адекватността на пенсионния модел в 27 европейски държави.

„В Дания, Холандия и Финландия системите са от смесен тип с разходно-покривен принцип и това е ключов фактор за стабилността на системата, даде пример с практиките в различните държави Лепала. – При другия индекс за устойчивост на Allianz, не се взема предвид адекватността на системата.“

Мати Лепала е категоричен, че доброто състояние на българската пенсионна система се дължи на това, че са е запазени капиталово-покривните стълбове.

„В PensionsEurope смятаме, че трябва да се насърчават пенсионните спестявания, за да се консумира евентуалното намаляване на пенсиите в обществено-осигурителната система, като се стимулира пенсионните фондове по месторабота“, заяви генералният секретар на PensionsEurope.

Той обясни, че в ЕС доминират дефинираните вноски, но се набюдава отлив от тях във Великобритания и Холандия.

За пример той даде Великобритания, където махалото е отишло в другата крайност.

„В Холандия се води тежък дебат, защото работодателите прехвърлят риска върху осигуряващите се лица и не искат повече да го поемат, а това е предизвикателство пред пенсионната система“, разкри Лепала.