Управляващите обмислят ограничения при обжалването на търгове

Управляващите обмислят варианти, чрез които да се ограничи кръгът на лицата, които имат право да обжалват обществени поръчки. Това стана ясно от интервю на вицепремиера Томислав Дончев пред БНТ. 

Дончев уточни, че обжалването не е по дефиниция нещо лошо. То е основен механизъм, който позволява на някой, който се смята за ощетен, да си търси правата и този механизъм би трябвало да доведе до справедливост.

Съвсем различен по думите му е случаят, когато някой блокира възложителя и другите компании участници в процедурата по Закона за обществените поръчки (ЗОП). „Имаме саги, които продължават по една година“, каза той.

Разбирам, че когато става дума за пътно строителство, няколко фирми могат да водят съдебен спорт кой е по-добрият кандидат. Но не мога да приема в този спор да участва фризьорски салон, допълни Дончев.

Той даде пример с обжалването на търг за софтуерен продукт, при който един от жалбоподателите се занимава с търговия на чорапи. 

Статистиката показва, че от 100 процедури в България се обжалват около 10, но обжалванията са съсредоточени в големите процедури, включително с европейско финансиране. В такива случаи обжалването е по-скоро задължително, като това са процедури от стратегически интерес за държавата, допълни Томислав Дончев.

„Моята логика е, че право да обжалва дадена процедура има този, който има поне теоретичната възможност да изпълни поръчката“, обясни той.

Според него, ако забавянето е нанесло щета, след като се произнесат всички институции, включително и съдът, държавата или друг възложител трябва да има право на обратен иск.

Той не отговори дали вноската на България в ЕС ще се увеличи след Brexit.

„Проблем с Европа като цяло нямаме“, каза Дончев след изявленията на вицепремиера Валери Симеонов към германския евродепутат Ска Келер (след нейно посещение в България от НФСБ изпратиха до българските и европейските институции писмо с обидни квалфикицаии по нейн адрес – бел. р.). Този тон не е типичен за Европа, посочи вицепремиерът.

В Истанбулската конвенция част от обществото видя голяма част от страховете си, не и без чужда помощ, допълни Томислав Дончев.

„Подценена беше степента на обществена чувствителност. Едно е да се събудят дремещи страхове, друго е някой да се опитва да ги използва. Много опасна политическа технология е някой да се опитва да си играе с алхимията на страховете“, заяви той.