Ще бъдат ли обжалвани обществените поръчки заради липсата на единна платформа?

Обществените поръчки не могат да бъдат обжалвани заради липсата на единна платформа за обявяването им, защото това е политика на държавата. Пред КЗК и ВАС се подават жалби срещу действията на възложителите. Това каза пред БНР адвокат Петър Бакърджиев от Института за правни анализи и изследвания.

Повод за коментара е отлагането на срока от 1 юли 2017 г., в рамките на който трябваше да заработи единната национална електронна платформа. За отлагането до 18 октомври 2018 г. съобщи на сайта си Агенцията за обществени поръчки. Агенцията пояснява, че платформата трябваше да заработи от 1 юли според действащия Закон за обществените поръчки (ЗОП). Забавянето било заради обжалване на обществената поръчка за изработката. В съобщението се казва, че  няма опасност от блокиране на възлагателния процес, прекратяване или обжалване на търгове, или нарушение на европейското законодателство.

„Въвеждането на тази платформа е извън волята на възложителите, което означава, че тези жалби няма как да бъдат уважени. Друг е въпросът, че с невъвеждането на тази платформа България не изпълнява ангажиментите си по Споразумението за партньорство с ЕК“, каза Бакърджиев. Това неизпълнение пък според него е свързано с усвояването на средствата от еврофондовете.

По думите му това е второ забавяне, първото е било с приемането на ЗОП.

„Тези действия имат чисто политически характер, целта е да се бави платформата“, смята той.

Експертът заяви, че през 2014 година ЕК въведе две изцяло нови директиви за обществените поръчки.

Междувременно на 4 години правната рамка на ЕС трябва да бъде осъвременявана.

„България въведе националното си законодателство, свързано с обществените поръчки, две години и четири месеца след общото законодателство. На нас винаги не ни стига времето да бъдем в крак с промените в правото на ЕС, което е повече от смущаващо“, заяви той.

Обществените поръчки са основната административна дейност, която генерира вероятно в цифрово изражение най-висок процент корупция, защото ЗОП е един от най-нарушаваните закони в България, каза адвокатът. Според него случаят няма връзка с частна платформа, тъй като законодателството не допуска частни субекти при възлагането, което е чисто държавна политика.

Възлагането няма да върви чрез частната платформа, смята той.

Запитан дали има публичност и отчетност на изхарчените пари за електронно управление той каза: „Разбира се, че не“.

Сумата, изхрачена от България, по думите му, е впечатляваща, а всички виждаме доколко сме постигнали европейската цел за безхартиена или електронна администрация, част от което е електронизирането на обществените поръчки.