Икономист: Ръстът на БВП не е достатъчен, за да се целим в еврозоната

Въпреки оптимизма на управляващите и твърденията, че икономиката на България се развива добре, статистиката показва свиване на индустриалния износ, почти пълно изчезване на чуждестранните инвестиции и ръст на БВП на глава от населението, който е недостатъчен, за да се целим в нивата на държави от еврозоната. Това коментира икономистът проф. Димитър Иванов в студиото на bTV.

„Премиерът има правото да показва увереност пред нацията, да показва увереност пред Европа и неговият изказ беше убедителен. Изказ убедителен, но детайлите не бяха прецизни, особено икономическите детайли”, посочи той във връзка с интервюто на премиера Бойко Борисов пред телевизията вчера.

Професорът посочи, че доходите у нас се вдигат, но към момента БВП на глава от населението е 6500 евро при средно за еврозоната 32 000.

„Това е ситуацията, която ние трябва да гоним и да се съобразяваме. Бих казал на премиера, че ние по темп на растеж на БВП по данните, които Евростат публикува, не сме между първите пет, а между осмо и единадесето място в ЕС”, заяви Димитър Иванов и напомни, че ако за България се говори за 3,6% икономически растеж, то съседна Румъния има 7%, а централноевропейските страни са с по поне процент над нас.

Според проф. Иванов ръстът на БВП в България „не почива на вдигане на индустриалното производство”.

„Поръчките от чужбина за промишлеността миналата година са спаднали с 30%. Темпът на растеж на промишлената продукция е нулев, в строителството има 3% намаление”, отбеляза той.

Икономистът засегна и болезнения въпрос с намаляващите чуждестранни инвестиции през последните 6-7 години, като посочи, че само за миналата година спадът е със 70%.

На фона на информации за това, че централноевропейски фирми обмислят навлизане на нашия пазар, той запита къде са нашите компании, които правят експанзия в чужбина. И си отговори: „Няма такива, не ги създадохме за 28 години преход”.

Проф. Иванов се обяви за сериозен дебат за влизането на България в еврозоната, като подчерта, че това би означавало БНБ да загуби всякакви права за улеснение на финансовите институции в страната, валутните ѝ резерви да бъдат отдадени на Европейската централна банка и, най-вече, страната ни да тръгне към структура, която не е ясно как ще изглежда и как ще функционира след реформите, които Франция ще лансира след сформирането на новото германско правителство.

Икономистът Кольо Парамов обаче е на мнение, че влизането на България в еврозоната ще вдигне доходите и ще направи страната ни по-привлекателна за инвестиране.

"Трябва да влезем в еврозоната до края на 2019 г., а не на 2020 г.", настоя той и пресметна, че над 3 милиона българи плащат осигуровки, но 80% от тях ги плащат върху суми под 1000 лева. По думите му влизането на България в еврозоната ще вдигне доходите и ще направи страната ни по-привлекателна за инвеститорите.

Доц. Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии е убеден, че с влизането в еврозоната след три години средната работна заплата ще се вдигне до 1500 лв., ако нараства със същия темп, както сега.