Румен Радев: България успя да върне фокуса на ЕС върху Западните Балкани

България успя да върне фокуса на ЕС върху Западните Балкани, коментира президентът Румен Радев днес по време на съвместна пресконференция с хърватския президент Колинда Грабар-Китарович, която е на официално посещение в България по покана на българския си колега, предава БТА.

Радев посочи, че много пъти е отбелязвал пред европейските лидери, че ако ние не предоставим европейска перспектива на Западните Балкани, рано или късно те ще предоставят балканска перспектива на Европа и допълни, че срещаме пълно разбиране.

Колинда Грабар-Китарович заяви, че Хърватия подкрепя членството на всички съседни държави в ЕС и НАТО въз основа на изпълнение на всички критерии.

"Малко съм обезкуражена от събитията през последните няколко години, процесът се забави, стигна се, от една страна, до умора от разширяването, и, от друга, до умора от реформите", посочи тя.

Според нея процесите на реформа трябва да получат нов стимул. С последните послания на лидери от ЕС сме получили положителни знаци по отношение на перспективата на държавите от Западните Балкани. Важно е да се поддържа темпото в този процес, пропусне ли се подходящият момент се изгубва енергията за реформи, каза Китарович.

На срещата двамата държавни глави са обсъдили мерки за по-активно търговско-икономическо партньорство между България и Хърватия, провеждане на бизнес форум, ролята на транспортната свързаност, която ще допринесе за по-голям икономически и туристически обмен и създаване на редовна въздушна линия между Загреб и София.

Радев отбеляза, че традиционно добрите ни отношения с Хърватия се основават не само на ефективното ни партньорство в ЕС и НАТО и на географската ни близост, но и на дълбоките исторически и културни връзки между народите ни. Нивото на търговския обмен от 100 милиона евро годишно е нелошо постижение, но далеч не съответства на потенциала на двете динамично развиващи се икономики, отбеляза българският президент.

Много важно е сътрудничеството, което развиват България и Хърватия в нашия регион, защото ние сме от двата края на един наистина крехък регион - Западни Балкани, коментира Радев и допълни, че примерът, който даваме е много важен. Това, което прави България като председател на Съвета на ЕС, с приоритетите си, които върнаха фокуса на ЕС върху нашия регион, ние напълно споделяме и с амбициите на Хърватия и нейните приоритети, когато тя ще поеме председателството през 2020 г., отбеляза той.

Радев-Китарович

1 / 4

Снимка: Олег Попов, Investor Media Group

Още галерии

"Работим заедно за повишаване на диалога, за по-голямата свързаност - транспортна, енергийна, дигитална, за по голямата свързаност на младите хора в нашия регион", посочи още Румен Радев.

Българският президент отбеляза и важността на сътрудничеството по линия на НАТО и посочи, че следим с интерес процесите на модернизация в Хърватия. България остава активен участник в инициативата "Три морета", много важна за транспортната, енергийна, дигитална свързаност, подчерта още той.

Колинда Грабар-Китанович отбеляза, че Хърватия се подготвя за своето председателство в началото на 2020 г. и иска да научи какъв е българският опит.

"Всяко председателство трябва да се съсредоточава върху въпроси, съществени за всички нас - бъдещето на европейския проект, жизнения стандарт, преди всичко на младите хора, сигурността на ЕС, кохезията и свързаността, посочи тя. Икономическото развитие и заетостта ще бъдат сред приоритетите на хърватското председателство. На дневен ред ще бъдат изключително важни теми като многогодишната финансова рамка, Brexit, общото състояние на ЕС, състоянието на ценностите, солидарността, която трябва да проявяваме", отбеляза хърватският президент.

България и Хърватия имат съгласие по много въпроси, подкрепяме се взаимно, коментира тя.

За икономическите отношения хърватският президент посочи, че могат да бъдат много по-добри. Трябва да се съсредоточим върху изграждането на пътните и железопътните коридори, но искаме да направим и редовна линия между Загреб и София, отбеляза тя.

Тя даде пример, че от страна на Хърватия става дума преди всичко за механизация и високототехнологично оборудване в електропромишлеността, химическата и фармацевтичната, хранително-вкусовата промишленост, както и хърватски фирми, които проявяват интерес към български проекти за строителство и развитие на инфраструктура, особено транспортната. Тя отбеляза също доброто усвояване на еврофондовете и посочи, че това е една от областите, в които Хърватия иска да почерпи опит.