Преглед на печата за 26 юни

Столична община се изгаври със закона заради барбекюто на Пламен Георгиев
В. Сега

Абсурдите около покрива-тераса на шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев достигнаха нови висоти. Строителният контрол на Столична община откровено се изгаври със закона за устройство на територията и отказа да издаде заповед за премахване на установеното незаконно строителство на покрива - два дървени навеса, ползвани като барбекю. Администрацията на район "Слатина" твърди, че постройките са незаконни, но шефът на контрола по строителството Влади Калинов, който трябва да разпореди премахването им, твърди, че не може да направи нищо по въпроса. Според Калинов навесите не могат да бъдат съборени, защото изграждането им е станало преди въвеждането на сградата в експлоатация и нарушението не е било констатирано навреме. "Това е абсурдно тълкуване на закона. По тази логика не би трябвало да се  санкционират десетки незаконни строежи", коментираха пред "Сега" районни архитекти.

Съдии искат конституционна промяна заради главния прокурор
В. Сега

Необходима е промяна в конституцията, която да позволи ефективно независимо разследване срещу главния прокурор. Това е становището на Върховния касационен съд, изразено от съдия Галина Тонева по време на второто заседание на междуведомствената работна група по изготвянето на механизъм за контрол над тримата големи в съдебната система – председателите на ВКС и ВАС и главния прокурор, предаде lex.bg. Според Тонева "фактическото положение от нормативна и институционална уредба, която съществува, превръща главния прокурор в централна фигура на институцията – конституционно регламентирано е, че той осъществява целия контрол на наказателното производство". Тя отбелязва, че именно това е констатирано в становище на Венецианската комисия, както и в решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Колеви срещу България“. „Там се казва, че има системна неефективност на разследването срещу главния прокурор. Прокуратурата има изключителна компетентност да внася обвинителен акт в съда", посочи Тонева. 

Половината камери на тол системата ще събират прах 
В. Монитор

Над 40 на сто от инфраструктурата за бъдещата тол система ще бъде неизползваема първоначално. Планира се при старта й да се таксуват камионите по 6000 км шосета, които обхващат основно автомагистрали, и пътища първи и частично втори клас.  Първоначално от регионалното обявиха за таксуване близо 11 000 км, но след намаляването им, камери и останалото оборудване ще събира прах неопределено време. По договор изпълнителят „Капш“ е задължен да изгради цялата инфраструктура по всички заложени в поръчката от държавата по техническо задание километри, а едва на по-късен етап би могло да се включват и останалите пътища след ремонтирането им със събраните от тол системата. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков по време на представянето на техническата готовност за въвеждането на новото таксуване на тежките машини по пътищата.

Опрощават дългове след 10 г. по пътя към Голготата
В. Труд

Дълговете на граждани с трайни финансови проблеми ще бъдат опрощавани и ще им се даде втори шанс да тръгнат начисто. Преди това обаче 5 или 10 години финансовите им дела ще се водят от назначен от съда управител на имуществото им, а кредиторите ще взимат всичко, което изкарат над определен минимален доход, посочен в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Това гласи проект на нов закон за несъстоятелност на физически лица, който представи омбудсманът Мая Манолова. Според ГПК, ако заплатата на човек е под минималната, кредиторите не могат да му я запорират. Но ако човек получава например 590 лв., кредиторите може да взимат една трета, или 197 лв. С новия закон кредиторите няма да могат да взимат и колата на фалирал длъжник, ако тя е на стойност до 8 минимални заплати, т.е. до 4480 лв. Новият закон няма да се прилага за дългове до 5 минимални заплати, т.е. до 2800 лв.

Забраняват вноса на дизели втора ръка
В. 24 часа

България също се включва в европейската борба срещу дизеловите превозни средства. За първи път в официален документ – проекта на Национална програма за контрол над замърсяванията на въздуха, се предвиждат мерки за ограничаване на дизеловите автомобили втора употреба. През 2020 г. у нас трябва да се забрани вносът им, като е планирано мярката да влезе в сила от 1 януари 2021 г. Това е записано в проекта на 166-страничния документ, който екоминистерството е пуснало за обществено обсъждане. Става въпрос за дизелови коли със стандарт Евро 3 или по-стари от тях, макар че в програмата е отбелязан и друг вариант - да се допуска вносът само на коли от Евро 4 нагоре (виж графиката). Има обаче важна забележка – първо трябва да се вземе разрешение за такава забрана от Европейската комисия, тъй като тя евентуално би нарушила директивите за свободно движение на стоки, хора и капитали. Ако не се получи такова разрешение, се предлага да се направи промяна на Закона за чистотата на атмосферния въздух, която да даде възможност на общините да създадат зони в центровете на градовете, в които да не се допускат силно замърсяващи автомобили.