Парламентът отхвърли ветото върху промените в Закона за военното разузнаване

Парламентът отхвърли ветото на президента върху промените в Закона за военното разузнаване. Гласуваха 197 народни представители, 134 бяха "за", 57 - "против" и шестима - "въздържал се", съобщава БТА. 

Измененията предвиждат възможност директорът на Служба "Военна информация" да бъде и цивилен служител, като алтернатива на досегашното изискване да е военнослужещ на действителна военна служба с висше военно звание.

Президентът върна за ново обсъждане Закона за изменение и допълнение на Закона за военното разузнаване в началото на август. Румен Радев оспори промените в закона "по принцип и в неговата цялост". Президентът посочи, че възможността Служба "Военна информация" да се оглави от цивилно лице може да накърни политическия неутралитет, което е неизменно изискване към всеки военнослужещ от приемането до освобождаването му от военна служба.

Това бе 19-ото президентско вето на Румен Радев. 

По време на дебатите депутатът Крум Зарков от БСП изказа притесненията на социалистите за това, че цивилен може да поеме разузнаването.

"И най-яркото доказателство за това е конюнктурното поведение на партия ГЕРБ по този въпрос. Преди 4 години подкрепиха изискването за военнослужещ, за да махнат един директор. Днес го отменят, за да назначат друг директор. Това е голямата разлика. И в двата случая решението им е продукт на неизказани политически сметки и на сложни коалиционни взаимоотношения - с "Реформаторския блок" тогава, с "Обединени патриоти" днес. Очевидно е неудобството на министъра на отбраната Красимир Каракачанов, който през 2015-а е направил изрично предложение в закона не за какво да е, а директорът на Служба "Военна информация" да бъде с ранг заместник-началник на Генералния щаб. Нали разбирате, че това не може да е цивилно лице. И днес той се чувства неудобно, най-вероятно и затова отсъства по този дебат", каза той, цитиран от БНР.

Депутатът Лъчезар Тошев от ГЕРБ заяви, че притесненията на социалистите са излишни. "Не можем да сложим аптекар, не можем да сложим хлебар за директор на Служба "Военна информация", понеже, отворете закона, не е дълъг, не променяме критериите за назначаване на директора. Критериите остават същите, само че даваме възможност, отговаряйки на тези критерии, да бъде и цивилен", каза той.

По време на обсъжданията от „БСП за България“ заявиха, че има опасност служба "Военна информация" да бъде овладяна политически. Депутатът Николай Цонков заяви: "Ако бъде назначено цивилно лице, това означава, че той преди това може да е бил член на някаква партия, например. Тогава спазваме ли този принцип на политически неутралитет? Има една друга идея - тази система да бъде овладяна, тя да бъде част от концентрацията на контрол върху службите за сигурност".

Веселин Марешки от партия "Воля" не беше убеден в притесненията на социалистите. "Аргументът, че ако някой е симпатизант на някоя партия или е партиен член и тогава вече неговите качества нямат никакво значение, тоест той е по добър от някой друг по-некадърен, но със звание, който не е цивилен и ние трябва да изберем този, който е със звание, вместо професионалист, но с някакви пристрастия, според  мен издиша. Ако някой иска да овладее някаква служба мисля, че не е толкова трудно да намери кандидат с  пагон".

Милен Михов коментира подобно изказване: "Източните народи, китайците, отдавна са намерили отговор на този въпрос: „Не е важно какъв цвят е котката, важното е да лови мишки".