Над 55% от здравните работници се трудят под стрес, сочи проучване

Здравните работници са подложени на силен стрес и дори психическо насилие, докато изпълняват задълженията си. Психоклиматът на работното им място често не е добър и това е сред причините особено младите кадри да търсят реализация в чужбина. Това са част от изводите в национално проучване на заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор "Здравеопазване", направено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването - КНСБ, съобщават от пресцентъра на синдиката.

Проучването е направено от 1 май до 30 октомври тази година и обхваща 1245 души - лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от 53 лечебни и здравни заведения. По-голямата част от участвалите имат над 16 години стаж, което гарантира познаване на професията.

Положителен отговор на въпроса "Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?" дават 55,7% или 693 от анкетираните. Над 60% посочват, че са били жертва на психическо насилие на работното място. Като основни причини се посочват свръхнатовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал вследствие на натовареността. 

58,3 на сто или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоционално изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях този факт е причината за търсене на реализация в чужбина.

Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд - 51,8 на сто от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му изчисляване, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е четири пъти по-високо от това на останалите.

Близо 57 на сто от анкетираните считат, че трябва да имат възможност да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. Над 30 на сто посочват, че работят в помещения с висок шум, изложени са на прекалено ниски или прекалено високи температури, химични и биологични агенти, прах и лъчения.

За близо 68% от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7 на сто, физическо и психическо изтощение след работа имат 63 на сто, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38%, а болки в гърба, мускулите и ставите - 64 на сто.

Много показателен и будещ тревога е фактът, че 91% или 1133 от анкетираните считат, че не се предприемат мерки за отстраняване на посочените причини, свързани с психосоциалните рискове.

"Проблемите на здравната система у нас през последните години, свързани с разпределението на финансовите средства, задълбочаващата се липса на здравни специалисти, ниските заплати, както и големите разлики в заплащането в сектора са в основата на растящите психосоциални рискове сред здравните работници.

Психосоциалните фактори се отразяват на работоспособността, физическото и психическото им здраве", е казал д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и председател на ФСЗ по повод данните.

За да бъдат мотивирани медицинските специалисти и да се привлекат млади хора, които да останат да работят в България, КНСБ предлага промяна в законодателството, позволяваща на общините и държавата, като собственици на лечебни заведения, да придобият права за доплащане на трудови възнаграждения, финансовия стандарт и методиката за разпределение на средствата за трудови възнаграждения да станат неразделна част от КТД, с фиксирани процентни съотношения за заплати на медицинския персонал, в цената на всички клинични пътеки да се определят разходите за заплащане на труда на лекарите и на специалистите по здравни грижи и др.

КНСБ предлага на социалните партньори съвместно разработване на "Харта за психично здраве" в сектор "Здравеопазване".