Преглед на печата за 30 ноември

Всяка къща и стая за гости ще има "ЕГН"

В. Сега

Всяко място за настаняване ще получи уникален идентификационен код, кабинетът ще решава кои курорти са национални, аместните власти ще определят къде да има шумни заведения и нощни купони и къде ще са местата за тихи забавления. Това сасамо част от многобройните промени в Закона за туризма, гласувани в четвъртък в парламента на първо четене. Пакетът отпоправки и допълнения, който заема 47 страници, отнесе доста критики от депутатите. Най-остър бе лидерът на "Обединенипатриоти" Валери Симеонов, който описа предложенията като "бой на негри в тъмна нощ".

Проектът, подготвен от ведомството на Николина Ангелкова, предлага законът да бъде дописан с нова глава "Национални курорти". От проекта не се разбира защо трябва да се създават такива курорти. Ясно е само, че те ще бъдат определени от правителството - по предложение на министъра на туризма. А всички детайли ще бъдат уредени с наредба, която две министерства - на туризма и на здравето, ще трябва тепърва да пишат. Фирми и граждани, които развиват туристически дейности в тези курорти, ще се радват на двойно по-бързо административно обслужване.  

Експерти искат "зони с ниски емисии" в градовете

В. Сега

Експерти предлагат да бъдат обособени специални "зони с ниски емисии" на парникови газове в градовете. Идеята е сградите в тези места да се отопляват само с газ или с парно. По този начин въздухът може да стане по-чист. Според различни изследваниябитовото отопление е основният виновник за повишените нива на фини прахови частици, обясни бившият екоминистър НонаКараджова. Тя участва в четвъртък в конференция, посветена на това как чрез развитието на битовата газификация да се решатпроблемите с мръсния въздух.

По думите й делът на битовото замърсяване в някои градове в България достига около 86%, а в София е около 50 на сто. "Вината" на транспорта за мръсния въздух в столицата е около 30%. Обособяването на такива "чисти" зони ще отнеме време, но е добро начало, смята Караджова.

Все повече общини повишават налозите

В. Сега

Около месец след местния вот най-интригуващата карта на България в политически план претърпя изменение – интересно е не коя партия в коя община ще управлява, а коя местна власт ще вдигне данъците и таксите. „Петната“ на картата, в които гражданите ще плащат по-високи налози, се увеличават – без значение от политическите сили.
Вчера стана ясно, че към по-висока такса „битови отпадъци“ за нежилищните имоти се ориентира община Сливен.

От 1.5 промила ще стане 2. "С това ще компенсираме част от средствата, с които дофинансираме таксата. Истината е, че половината от средствата, които са необходими за сметосъбирането, се дофинансират от общината“, заяви пред журналисти кметът Стефан Радев. Успокоението е, че въпреки ръста налогът остава нисък в сравнение с други градове.

Пращаме в историята бащиното име

В. Монитор

Наставките -ов/-ев в бащините имена у нас напоследък започват да се пренебрегват от родителите, които се опитват да следват чужди образци. Това съобщи за „Монитор“ проф. д.н. Анна Чолева-Димитрова, ръководител на секцията по ономастика на Института за български език при БАН. Според нея случаите не са никак малко и трябва да говорим вече за тенденция, която засега е изразена само в София.

„Записано без наставката -ов/-ев, бащиното име става двусмислено, освен че не е характерно за нашата антропонимна система. Например, ако името е Мартин Виктор Томанов и бъде произнесено така, не е ясно дали то е двойно име Мартин-Виктор или второто име е бащино. Открай време българите се надяват и се радват най-много да отгледат „мъжка челяд“, защото тя продължава рода, на нея се пада не само привилегията, но и отговорността да запази родовото име, и когато има поколение да даде бащино. Затова родителите трябва да бъдат по-отговорни, когато кръщават момчета“, коментира проф. Чолева-Димитрова.

Стандартът ни на живот е 50% от средния за ЕС

В. Труд

Стандартът ни на живот е 50% от този на средния европеец. Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек за 2018 г., измерен според стандарти на покупателната способност, е 50% от средния за ЕС, сочат данните на НСИ.
Най-близо до нас е Хърватия, където БВП на човек е 63% от средното за ЕС ниво. Румъния е на трето място с 64%. Северната ни съседка постига изключително бързо икономическо развитие. От 2007 г. до 2018 г. БВП на човек в Румъния нараства от 43% на 64% от средното ниво за ЕС, или с 21 пункта. Със същите темпове догонва побогатите страни и Литва, където БВП на човек за същия период се увеличава от 60% на 81% от средното ниво.

Икономиката на Полша също се подобрява много бързо като БВП нараства от 53% на 71% от средния за ЕС размер. За същия период от 11 години ние се доближаваме до развитите страни от Европа, но доста по-бавно – БВП на България е нараснал от 40% на 50% от средното ниво, или с 10 пункта.